Пазарът в Югоизточна Европа се превърна в арена на силна конкуренция между страните, които традиционно изнасят ранни зеленчуци през пролетта.
 
 
Съотношението на силите е представено в месечния анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).
Сезонът започна с 0.38 долара/кг (0.60 лв./кг) производствена цена на краставиците през април в Турция. В този сектор страната се нарежда на трето място в света. В същото време в една северна държава – Полша, е регистрирана стойност от 0.36 долара/кг (0.57 лв./кг). Полша вече е 11-а в света по обем на производството на краставици.
   
В момента изкупните цени на пипер в Турция са 0.4 долара/кг (0.63 лв./кг), докато износните цени оттам са около 1.22 долара/кг (1.93 лв./кг). Производството в Гърция излиза по-скъпо, като трябва да се има предвид, че фермерите в страната са задължени да прилагат по-строгите изисквания на ЕС към използването на пестициди и други агротехнически норми.
 
Износът на пипер от Гърция е на цена от 1,47 долара/кг (2.32 лв./кг) през април. „Очаква се стойността на пипера от тези страни в следващите месеци до лятото да се понижат до 1-1.1 долара/кг (1.58-1.74 лв./кг), като цените да паднат по-драстично след юли“, отбелязват анализаторите.
 
Изкупната цена на домати през април 2018 г. в Турция е 0.51 долара /кг (0.80 лв./кг), докато изкупните цени на мароканските домати в края на месеца са били едва 0.2 долара/кг (0.32 лв./кг), по данни на tridge.com.
 
 
„Конкурентните предимства на Турция са именно през този сезон, тъй като през лятото европейските страни успяват да предложат достатъчно продукция на съпоставими цени“, коментират изследователите от CAPA.
 
Според тях, добавената стойност в зеленчукопроизводството все повече ще се определя от качеството на продукцията. В анкетно проучване на McKinsey&Company сред 23 000 европейски потребители се посочва, че качеството на зеленчуците е по-важно, отколкото цената. Подобрението на качеството на продукцията не води до увеличение на разходите, а намалението на добивите се възнаграждава от по-високите цени. 
 
Други данни показват, че потреблението на органични зеленчуци не зависи единствено от доходите на населението. В Австрия и Швеция, например, делът на органичните зеленчуци е между 12-16%, докато при съпоставим национален доход на домакинствата във Великобритания, Франция, Белгия потреблението на биологични зеленчуци е едва 2-5% от цялото потребление.
 
Ново направление в зеленчукопроизводството е вертикалното фермерство. Очаква се то да играе основна роля в десетилетието след 2030 г. То се основава върху специалното отношение към околната среда и придържането към естествените условия за отглеждане на растенията. Затова вероятно ще възникне и маркетингово направление „Вертикалното фермерство“, подобно на “Биологично производство”, “Честна търговия” и други, водени от вниманието на потребителите към тези теми.