Площите с пшеница в Добричка област вече наближават 500 000 дка. Част от растенията вече поникнаха и са във фаза „на шиш” или „втори-трети лист”, коментира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт край ГенералТошево.

„Макар и оскъдни, дъждовете, които паднаха в средата на септември, се оказаха много благоприятни. Те позволиха на земеделските производители да подготвят площите и да започнат да сеят в оптималните срокове, които за Добруджа са от 1 до 25 октомври”, допълни ученият.

Според него през настоящата година може да се стигне до леко увеличение на площите с пшеница, тъй като голяма част от фермерите не засяха рапица. Очакванията са през тази есен посевите с жито да достигнат до 1 млн.400 хил. дка.


В момента условията са подходящи за развитието на есенната култура. 


„Добруджа е един от най-големите производители на пшеница, ечемик и тритикале. Заради сушата през август и септември се забави подготовката на площите за сеитба. В момента земеделските производители са почти денонощно на полето, работят и на фарове, тъй като модерната земеделска техника го позволява. Земеделието е 24-часов процес”, допълни още проф.Киряков. 


Ако температурите се задържат високи до средата на ноември, фермерите трябва да обследват посевите за наличието на житни мухи. Ученият напомни, че през миналата и по-миналата година беше установено нападение от вредителите.

„Сега е моментът за наблюдение на посевите. Много земеделски стопани посягат и към фунгициди през есента, но лично аз смятам, че това е един излишен разход”, допълни още професорът.


През тази стопанска година заради неблагоприятните условия пшеницата се оказа културата с най-висока себестойност.

„Производителите направиха много разходи по културата, а в същото време добивите не бяха много високи и това я оскъпи допълнително”, обобщи ученият. Той допълни, че по данни на Министерството на земеделието през 2019 г. у нас са прибрани 5,5 млн.тона зърно. „Това означава, че продуктивността като цяло е много добра, но това не се отнася за Добруджа. За съжаление ние отчитаме 350-400 кг/дка, само на отделни полета до 700 кг/дка”, уточни проф.Киряков.