Американският професор Даниел Джил, който работи в Центъра по агрокултури към университета в щата Луизиана, разсея ред митове и недомислици, които са свързани с торовете и методите им на внасяне, пише fertilizerdaily.ru.

40% по-висока реколта с нанотехнологии

Експертът съветва да се откажем от стереотипа, че торовете са храна за растенията.

Ние не можем да „нахраним“ растенията, тъй като последните сами произвеждат своята „храна“ по пътя на процеса фотосинтеза, при който слънчевата светлина се използва за формирането на захар от въглероден двуокис и вода, казва проф. Джил.

За здравословния и оптимален растеж на растенията са необходими 16 минерални елемента. В случай на дефицит на някой от тях растението ще страда и може да заболее. Част от тези елементи винаги са налице в почвата. Когато необходимият елемент отсъства, или пък е дефицитен, тогава идва ролята на торовете.



Три от тези 16 основни елемента – въглерод, водород и кислород, растенията получават от водата и въглеродния оксид. Тези вещества винаги са достъпни за растенията и то в излишък. Поради това земеделците не бива да се тревожат за тях.

Другояче стоят нещата при останалите 13 основни елементи. Те практически винаги се поглъщат от корените на растения, които се намират в почвата.

Те могат да бъдат разделени на три групи в зависимост от количеството, което е необходимо за развитието на растенията.

Към първата група отнасяме микронутриентите, които се използват в изключително малки количества – хлор, бор, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Дефицитът на някой от тях е рядко явление.



Във втората група са калций, магнезий и сяра. Те са необходими в по-големи количества. Киселите почви с нисък водороден показател pHобикновено страдат от дефицит на калций. Това е поправимо, ако повишите показателя pHс добавяне на вар.

Когато е налице наедно с това и дефицит на магнезий, решението се крие във вар в комбинация с магнезиев оксид.

Азотът, фосфорът и калий са макронутриенти – т.е. основополагащи елементи, когато искаме растенията да се развиват оптимално. Въпреки че те не са по-важни от останалите вещества, които вече изброихме, именно макронутриентите са необходими на растенията в по-големи количества. Поради тази причина именно техният дефицит представлява най-често срещаното предизвикателство пред фермерите. На тях трябва да се обръща най-голямо внимание, когато се обработва почвата, смята проф. Джил.

Той съветва при избора на торове да сме наясно с нивото на основните елементи в почвата.

Узнавайки това, може да пристъпим към избор на продукт, който ще компенсира дефицита на липсващите елементи. Пренасищането с даден нутриент е също толкова вредно, колкото и дефицитът.

Бавно освобождаващите се торове действат за продължителен период от време. Те ще снабдяват растенията с необходимите нутриенти само тогава, когато те имат действителна потребност, и са идеални за растения с продължителен вегетационен период.