Между 20 и 30% е ръстът на даряваните храни в стойностно изражение на годишна база, стана ясно от Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка в отговор на въпрос на Агри.БГ относно ефекта от законодателните промени в областта на ДДС по отношение на даряването.

Четете още: Биопроизводител: Мечтата ми е да имаме нулев отпадък

На практика 1% от търговския оборот на всяка една компания може да бъде дарен във вид на храни с изтичащ срок, които са годни за консумация. Освен това на даряваната храна не се начислява и ДДС. 

“Сред даряваните храни продължава да бъде най-висок делът на млякото и млечните продукти, следвани от хляб и хлебни изделия, храните за директна консумация, зеленчуци и зеленчукови консерви и инстантни храни. Храната, която по различни причини остава излишна при преработвателите, може да намери своето логично и най-добро предназначение и оползотворяване, вместо да отива на сметището. Официалните данни показват, че 65% е храната, която се губи на ниво първично производство и сектор преработка”, каза още Миланова. 

В момента законодателната среда е възможно най-улеснена по отношение на даряването на храни, твърдят от Българската хранителна банка. През 2022 г. отпадна изискването на маркиране на даряваните храни, както и всички други административни пречки, които касаят наличие на различен тип задължения в компанията от данъчен или трудово-правен характер. Прагът от 1% от търговския оборот трудно може да бъде достигнат и все още има потенциал, коментираха от екипа на единствената хранителна банка у нас. 

“С всички тези промени стана лесно, бързо и изключително удобно. Въпрос на няколко минути е да бъде попълнен един лист хартия, един приемо-предавателен протокол, с който излишната храна може да бъде дарена в Българска хранителна банка”, каза още Миланова. 

През следващите месеци заедно с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще бъдат проведени четири информационни срещи - в София, Пловдив, Варна и Враца, заедно с представители на производители и преработватели на храни, за да бъдат запознати с начина на даряване на храни и работата на хранителната банка, обясни за Агри.БГ Илиан Йорданов, мениджър операции и развитие. 

Четете още: По-малко хранителни отпадъци с блокчейн

В света на хранителното банкиране в България има място и за иновации

“Опитали сме се иновациите да са застъпени в работата ни по начин, по който ни облекчава и скъсява пътя на храната от индустрията до хората в нужда. Имаме една онлайн система, която наричаме виртуална хранителна банка и тя ни позволява там да има цялата нужна информация за хората в нужда. Същевременно нашите дарители имат свой уникален профил, качват данни за храната, с която разполагат, връзката и разпределянето стават лесно. Буквално преди храната физически да е стигнала до нас, ние вече знаем какво очакваме и тя е получила своето предназначение и разпределение по адреси”, обясни Цанка Миланова. 

През 2023 г. Българска хранителна банка е успяла да „спаси" 141 хил. кг различни храни на стойност над 1,460 млн. лева. Пазарната стойност на всички продукти се оценява на над 2,2 млн. лева, изчисляват от екипа на хранителната банка. Организацията разполага с 3 центъра - в София, Варна и Мездра, като има и специален логистичен партньор - NTZ, който може да улесни придвижването на всяка пратка от преработвателя до получателя. От Българската хранителна банка се похвалиха и с нулев отпадък, независимо че работят с храна. 

От началото на нейната дейност преди 11 години до днес компаниите в хранителния сектор, които са дарявали храна, са над 280, а в момента активните дарители са 33 за 2023 г.