Учените от Селскостопанска академия се обединиха "срещу унищожаването на аграрната наука". Директорите на научните институти и работещите в системата на Селскостопанска академия публикуваха в сайта на ССА протестна декларация срещу "замислената от министерство на земеделието реформа в сектора". Промените предвиждат годишният бюджет на Академията, плануван в размер на 24 млн. лева, да се намали с 18%. Това ще доведе до драстични съкращения в състава и дейността на институцията, недоволстват учените. Те настояват да имат автономна сметка, каквато функционира в БАН, в която освен субсидията да постъпват и приходите от научна дейност.

 

Писмото е изпратено до председателя на Народното събрание Михаил Миков, до президента на Република България Росен Плевнeлиев, до министър-председателя Пламен Орешарски, до министрите на земеделието и храните проф. Димитър Греков и на образованието проф. Анелия Клисарова, до лидерите на управляващите партии и до председателите на парламентарните групи.

 

В писмото се казва, че през годините ССА е била обект на редица неудачни структурни промени, които са се отразили крайно отрицателно върху нейната жизнеспособност. Само за периода 2007-2013 г. съставът на ССА е съкратен с 1166 души, което се равнява на 33,3 %. През последните две години са освободени още 421 служители, с което е достигнат санитарния минимум за покриване нуждите и дейността на научно-приложна организация. Учените считат, че днес вече се подготвя и физическото ликвидиране на аграрната наука, чрез замисленото преминаване на част от институтите към БАН, на други - към някои университети, а трети – ще се закрият. Това ще бъде удар не само върху аграрната наука, но и върху българското земеделие.

 

„Ние, ръководството на ССА, директорите на научните институти и ръководството на синдикатите, възразяваме категорично срещу поредния опит за закриване на Академията, срещу поставянето на личните и корпоративни интереси над националните”, се казва още в отвореното писмо. ССА е активен участник в растежа на държавата, основан на знанието и науката в икономическите и социални приоритети на правителството. Учените призовават управляващите да подкрепят земеделската наука, която е основен проводник на научната стратегия на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство на ЕС в България.

 

 

ДЕКЛАРАЦИЯ
ДО
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-Н РОСЕН ПЛЕВНEЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-Н ЛЮТВИ МЕСТАН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ

ДО
ПРОФ. Д-Р СВЕТЛА БЪЧВАРОВА, ДХК
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ

ДО
ПРОФ. ДСН ДИМИТЪР ГРЕКОВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ДО
ПРОФ. ДМН АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Земеделието, животновъдството и хранителната промишленост представляват основен приоритет за социално-икономическото развитие на България, образуват значителна част от брутния вътрешен продукт на страната, износа и гарантират заетост на местното население. Значението им за страната и Европейския съюз се представя чрез Общата селскостопанска политика, която представлява основната политика на общността. Научното осигуряване на тези стопански отрасли е заложено и в ХОРИЗОНТ 2020, част III. Обществени предизвикателства, т. 2. Предизвикателства пред европейската биоикономика. В този документ на Европейския съюз е посочено, че са необходими подходящи знания, инструменти, услуги и иновации за подпомагане на по-производителни, екологосъобразни, ресурсно ефективни и устойчиви системи за земеделие, които доставят достатъчно количества храна, фураж, биомаса и други суровини и предоставят екосистемни услуги, като същевременно подпомагат развитието на селските общности. Научните изследвания и иновациите ще предоставят възможности за интегриране на агрономически и екологични цели в областта на устойчивото производство посредством: увеличаване на производителността и ресурсната ефективност на земеделието, включително ефективността при използването на водата, повишаване на безопасността при отглеждането на растения и животни, намаляване емисиите на парникови газове в земеделието, намаляване на производството на отпадъци, намаляване на зависимостта на Европа от внос на растителни протеини, както и стимулиране на възстановяването на биологичното разнообразие.

 

 Земеделието е уникална система, произвеждаща не само търговски продукти, а и обществени блага в по-общ смисъл и важни екологични услуги като функционално и in-situ биологично разнообразие, опрашване, регулиране на водите, функции на почвата, ландшафта, намаляване на ерозията и улавяне на въглерода/намаляване на последствията от емисиите на парниковите газове. Трябва да се отговори на нуждите на потребителите от безопасни, здравословни, висококачествени и достъпни храни. Необходими са иновационни и устойчиви ресурсно ефективни технологии и процеси, както и разнообразни, безопасни, достъпни, и висококачествени продукти, които да бъдат подкрепени с научнодоказани факти. Това ще засили иновационния потенциал на европейската верига на предлагане на храни, ще подобри конкурентоспособността и ще допринесе за икономическия растеж и заетостта и ще позволи на европейската хранително-вкусова промишленост да се приспособи към промените.

 

Основен проводник на научната стратегия на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство в страната е Селскостопанска академия. ССА е организация за научни изследвания, за приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост. Академията има решаващ принос за развитието на земеделието и неговото поставяне на научни основи.

 


От създадените в звената на Селскостопанска академия сортове и хибриди растения в страната се сеят: 96% от зърнено-житните и зърнено-бобовите култури, , 80 % от фуражните култури, 70 % от тютюна, 65% от зеленчуковите култури, 50 % от царевицата, 10% от слънчогледа (през последните години се сеят значителни площи в Украйна, Русия, Молдова). Сортоподдържането и производството на предбазови и базови семена на 80% от тези сортове и хибриди се извършва под ръководството на учените (автори на сортовете) в Селскостопанска академия. В научните звена с животновъдно направление са създадени 90 % от породите от говеда, биволи, овце, кози, свине и риби и 100% от запазените аборигенни породи. ССА притежава най-голям брой (около 85 %) от всички издадени и поддържани сертификати за сортове растения и породи животни в Патентното ведомство.


През годините ССА е била обект на редица неудачни структурни промени, които се отразиха крайно отрицателно на нейната жизнеспособност. За периода 2007-2013 година състава на ССА е съкратен с 1166 души, което представлява 33,3 %, като през последните две години са съкратени 421 служители с което е достигнат санитарния минимум за нейната дейност като научно-приложна организация. Сега, обаче се подготвя нейното физическо ликвидиране – преминаване на част от институтите към БАН, на част от институтите към някои университети и закриване на дейността на останалите. Това ще бъде удар не само върху аграрната наука, но и върху българското земеделие.


Ние ръководството на ССА, директорите на научните институти и ръководството на синдикатите възразяваме категорично срещу поредния опит за поставянето на личните и корпоративни интереси над националните такива. ССА е активен участник за постигане на растеж, основан на знанието и науката в икономическите и социални приоритети на правителството „Държавност, развитие, справедливост”.
Подкрепете българската земеделска наука.



Доц. д-р Христо Бозуков – Председател на ССА
Проф. д-р Лазар Козелов – Заместник-председател на ССА
Проф. дтн Валентин Бъчваров – Главен научен секретар на ССА
Проф. дсн Росица Бъчваров – Директор на АБИ, София
Доц. д-р Иван Киряков – Директор на ДЗИ, Генерал Тошево
Доц. д-р Стайка Лалева – Директор на ЗИ, Стара Загора
Доц. д-р Апостол Апостолов – Директор на ЗИ, Шумен
Доц. д-р Димитър Николов – Директор на ИАИ, София
Доц. д-р Димитрия Петкова – Директор на ИЗС „Образцов чифлик”, Русе
Доц. д-р Наньо Нанев – Директор на ИИРХ, Пловдив
Проф. д-р Габриела Маринова – Директор на ИКХТ, София
Доц. д-р Иван Пачев – Директор на ИЛВ, Плевен
Доц. д-р Стефан Гандев – Директор на ИО, Пловдив
Доц. д-р Нели Вълкова – Директор на ИПК, Чирпан
Доц. д-р Мая Игнатова – Директор на ИЖН, Костинброд
Проф. д-р Стойка Машева – Директор на ИЗК „Марица”, Пловдив
Проф. д-р Драгомир Вълчев – Директор на ИЗ, Карнобат
Проф. д-р Димитър Домозетов – Директор на ИЗ, Кюстендил
Доц. д-р Диян Георгиев – Директор на ИПЖЗ, Троян
Проф. д-р Тотка Митева – Директор на ИПАЗР „Н. Пушкаров”, София
Доц. д-р Тенчо Чолаков – Директор на ИРГР, Садово
Проф. д-р Таня Хубенова – Директор на ИРА, Пловдив
Доц. д-р Даниела Клисарова – Директор на ИРР, Варна
Проф. дсн Атанас Кирилов – Директор на ИФК, Плевен
Доц. Монко Нанков – Директор на ИЦ, Кнежа
Проф. дсн Лилия Кръстева – Директор на ИРЕМК, Казанлък
Доц. д-р Стефка Киркова – Директор на ИТТИ, Марково
Светла Василева – Председател на ФНСЗ
 Гл. ас- д-р Петя Методиева – Секретар на НФТИНИ към КТ „Подкрепа”

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!