Тученицата (Portulaca oleracea L.) произхожда от Азия (Мала Азия). Днес се среща във всички умерени и топли райони на света. Размножава се в обработваните и в необработваните площи, като бързо обхваща нови райони. Достига 2700 м надморска височина. У нас е широко разпространена главно в равнинните и в полупланинските части.

Тученицата е едногодишен късен пролетен вид. Стъблото е полегнало, вилужно разклонено, месесто, виолетово-червено, дълго до 100 см. Листата имат обратно яйцевидна форма и са приседнали. Често отдолу са червени. Цветовете са единични или събрани на снопчета. Венчелистчетата са жълти. Плодът е кутийка, която се разпуква напречно и съдържа голям брой бъбрековидни, сплеснати, тъмнокафяви до черни семена. Едно растение може да образува средно 10 хил. семена. Те се разсейват с водата, вятъра и посевния материал. За разпространяването на семената голяма роля играят и мравките. На тъмно семената запазват кълняемостта си до 19 години. Насечените стъбла при обработката на почвата се вкореняват лесно дори когато са засъхнали.

Видът се развива добре на всички типове почви, но предпочита по-топлите. Семената покълнват към края на юни и юли, когато температурата на почвата достигне 20-25°С. Цъфти и плододава от юли до септември.

Тученицата е светлолюбив и топлолюбив вид. Издържа на засушаване.

Растението е важен плевел в зеленчуковите и овощните градини, в лозята, старите разредени посеви от люцерна и тревни смески и при много окопни култури. У нас по-рядко заплевелява културите със слята повърхност. Конкурира силно културните растения за хранителни вещества и за жизнено пространство.

Тученицата съдържа много оксалати. При поглъщане на по-големи количества от плевела оксалатите се акумулират в животинския организъм, предизвикват сериозни заболявания и смърт на животните.

Видът е алтернативен гостоприемник на нематодите Meloidogyne sp., Pratylenchus minutus, Rotylenchus reniformis Linford and Oliveira, Heterodera marioni (Cornu) Goody, Meloidogyne incognita и на вирусите, причиняващи мозайката по тютюна, къдравостта по върховете на цвеклото, розетъчността по фъстъците, тютюневата пръстеновидна некроза и др.

Сухото вещество на тученицата съдържа 33,4% белтъчини, 6,3% мазнини и от 180 до 300 витамин С. .В някои страни тученицата се култивира и има създадени градински форми.

Растението се пасе най-много от овцете. Семената се ядат от някои птици. Отворените през деня цветове са богати с нектар и прашец и се посещават от пчелите.

В народната медицина тученицата се използва при бъбречни и други заболявания.

В окопните култури плевелът трябва редовно да се премахва чрез окопаване. Чрез ранната дълбока оран се унищожават растенията, развили се след прибирането на предшественика. Има данни, че различните екотипове реагират различно към един и същ хербицид.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Кои са икономически най-важните болести по пипера и доматите?

Приготвяне на работни разтвори за растителна защита

Как да се справим с поповото прасе?