Младите коне от породата чистокръвен английски (ездови) кон преминават първоначално тренинг и изпитвания като двегодишни, а от останалите породи - като тригодишни. След като бъдат изпитани като двегодишни, чистокръвните ездови коне продължават да се тренират и изпитват като тригодишни и по-възрастни. По-голяма част от конете от другите породи, след като бъдат изпитани като тригодишни, преминават към основните стада за разплод или за спорт и с друго предназначение. Една част от конете остават да се изпитват като четиригодишни и по-възрастни.

След като мине сезонът на изпитванията, на младите коне се дава един месец активен отдих. Тренингът на тригодишните и по-възрастните чистокръвни ездови коне, преминали тренинг и изпитване като двегодишни, се провежда на два периода, които отговарят на втория и третия период за млади коне. Програмите за работа за всеки месец, всяка седмица и всеки ден се изработват като за двегодишните коне, като разстоянията постепенно се увеличават още повече. Това зависи от разстоянията на призовете, в които ще бягат конете при първите изпитвания.

Четиригодишните коне от породите източнобългарски и плевенски кон, както и някои коне от породите чистокръвен ездови кон и от други породи, преминали тренинг като тригодишни, обикновено се тренират и изпитват в надпрепускания с препятствия. Понеже тези изпитвания са на по-дълги разстояния, и при тренинга на конете за тях натоварванията биват по-големи, като галопът може да достигне от 5 до 15 км. Това зависи от възрастта на конете и от разстоянието, на което ще се изпитват. По-младите коне, които се тренират на по-къси разстояния, имат по-малки натоварвания, а по-възрастните и на по-дълги разстояния - по-големи.

Освен бързина и издръжливост при тези изпитвания от конете се изисква да имат и скокови способности. Важен момент в тренировката тук е приучването на конете към скока. Това става постепенно. Първоначално конете се карат да прекрачват няколко бариери, поставени на земята. След това бариерата се повдига на стойки, но на малка височина. Така постепенно се повишават размерите на препятствията, докато се стигне до тези, каквито ще бъдат на самите изпитвания. Освен на различни по размери конете постепенно се приучват да скачат и на различни по профил и вид препятствия. Ако някой кон не иска да скочи някое препятствие, той се кара заедно с един или два други коня, които отиват с желание към даденото препятствие, и така той скача с тях.

Тренировката на конете за надпрепускване с препятствия (Steeplechase) се разделя на три периода и има три особености. При първия период се цели да се развие издръжливостта им, затова натоварванията се увеличават постепенно по обем, но не и по интензивност. През този период конете се приучват да скачат на единични препятствия. Когато се приучат да скачат с желание отделните препятствия, преминава се към скачане последователно на две или три препятствия.

През втория период освен по обем натоварванията се увеличава интензивност. Размерите на препятствията постепенно достигат размера на самите изпитвания. Тъй като разстоянието на надпрепускванията препятствия е по-голямо и се скачат препятствия, и скоростта бива по-малко. Ето защо при тренировките най-важно е конете да добият издръжливост и с желание и темп да скачат препятствията. Тук натоварванията са на т. нар. базисни галопи (по-продължителни галопирания от 5 до 15 км със скорост около 600 м/мин). От значение е също през време на изпитанията конят да запази сили и да може да увеличи скоростта си през последните 200-300 м преди финала.

През третия период обикновено се скача цялото трасе на изпитването и се цели конете да развият добра скорост на финала. При запазен известен обем се увеличава още повече интензивността на работата.

Вижте още:

Хранене на работните коне

Тракененски кон

Ахал-текински кон