Тракененският кон (Тракенен, Тракенер, Trakehner) е създаден в Източна Прусия, а по-късно е разпространен в цяла бивша Германия и съседните й страни.
Климатът в Източна Прусия е влажен, с чести валежи през лятото. Тревната растителност е богата, а и добивите от сено и зелена храна са високи. Всички пасища са облагородени, разпределени на участъци (падоци), което дава възможност да се използват планомерно. Доброто хранене и мекият влажен климат са спомогнали да се развие масивен тип коне за комбинирано използване.
Създаването на тракенеската породата започнало в Тракененския конезавод, в който освен местни коне били използвани още мекленбургски, арабски, турски, испански, неаполитански и чистокръвни английски коне. Най-голямо значение за създаване на породата Тракенер са имали местните, арабските и чистокръвните английски коне.
В началото на XIX в. тракененският кон бил оформен като тип за комбинирано използване. Добрите му ездови качества, които го наложили като ездови военен кон, му извоювали широко разпространение в цялата страна. Преди Първата световна война в развъдно-подобрителната работа бил широко използван чистокръвният английски кон, което криело известна опасност от изнежване на породата. По-късно основен метод за развъждане е било чистопородното развъждане.
Участието на голям брой породи при създаването на тракененския кон е допринесло за сполучливо комбиниране на редица ценни качества. От датските и мекленбургските коне той е взел масивното тяло, от арабските коне е унаследил някои характерни особености на главата, шията и крупата, а от чистокръвния английски кон - ездовите качества.
Днешният тракененски кон има височина при холката около 162 см, обхват на гърдите 180-195 см, обхват на свирката 20,5 см и живо тегло 550-600 кг. Той се отличава с масивно, добре свързано тяло. Главата му е средно голяма, с добре изразени ганаши. Шията е права, добре замускулена. Гърбът и поясницата са средно дълги и прави. Крупата е често овална, много добре замускулена. Крайниците са добре развити, сухи, с ясно очертани сухожилия.
Младите животни се тренират в езда и впряг, след като навършат 3-годишна възраст. Кобилите преминават едногодишен, а жребците - 2-3-годишен тренинг, който влияе за укрепване на конституцията им и спомага за правилния отбор. Системният тренинг е създал много добри ездови качества. Конете от тракенската порода са едни от най-добрите в Европа на конкур-ипик.
Много коне от породата се намират в Полша и са известни като великополски коне. Главен район за разпространението им са Познанската и Мазурската област. През втората половина на XIX в. тук е бил центърът за производството на коне за германската армия. За поддържането на породата на необходимото в развъдно отношение равнище били организирани няколко конезавода и жребцови депа.
Тракененските коне са скорозрели, с висока жизненост. Още до 3-годишна възраст развитието на по-голямата част от тях е почти завършено.
Тракененските коне имат отлични спортни качества. С успех те се състезават и се налагат над конете от останалите породи в дисциплината обездка. В останалите класически дисциплини, макар и да отстъпват на хънтера и хановерския кон, заемат почетни места.
В нашата страна са правени опити с кръстосването на плевенския и източнобългарския кон с тракененски. Получават се сравнително по-масивни и с добри скокови възможности спортни коне.
Вижте още:
Делиормански кон
