Ахал-текинският кон спада към групата на пустинните коне. Главен район на разпространение на породата е южната част на Туркменистан. Годишните валежи в този пустинен район са сравнително малко, растителността е слаба и недостатъчна за отглеждане на коне от масивен тип. От друга страна, през XV-XVIII в. в тези рядко населени места били необходими бързи издръжливи коне. Природните условия и нуждите на населението наложили отглеждането на ахалтекинския кон.
Живелите през III и II в. пр.н.е. коне имат значително сходство в устройството на черепа с ахал-текинския кон. Старите коне обаче имали по-масивни кости. Тези данни показват, че ахал-текинският кон е една от старите породи, претърпяла постепенно изменение и усъвършенстване. През историческото си развитие породата била развъждана в чисто състояние с прилагане на индивидуален отбор и подбор.
Ахал-текинският кон е типичен представител на културните породи коне за езда. Отличава се с изключителна сухост и подвижност. Главата на ахал-текинския кон е свързана с шията по своеобразен начин. Шията заема до голяма степен вертикално положение, поради което линията на долната устна на коня съвпада с хоризонталната линия, идваща от холката. Това придава известна особеност в екстериора на ахал-текинския кон, която не се среща при никоя друга примитивна или културна порода коне.
Ахалтекинският кон има нежна и плътна конституция, висока, добре очертана холка и сравнително плитък гръден кош. Крупата му е хоризонтална до леко наклонена. При него много често се среща плоско коляно и саблиста постановка на задните крайници. Крайниците се отличават с добре очертани сухожилия. Копитата са малки, със здрав копитен рог. Цветът на косъма е различен, както е при повечето от конете с източен произход. По ръст ахал-текинският превъзхожда слабо арабския кон. За да се коригира по-слабо развитият гръден кош, през последните години е започнало частично кръстосване с чистокръвния английски кон. Вероятно тези опити са излезли несполучливи, тъй като сега племенната работа с породата се провежда чрез селекция. Най-ценни племенни животни от тази порода се отглеждат в Туркменистан.
Независимо от посочените недостатъци - нежна костна система, по-слабо развит гръден кош и някои дефекти в постановката на крайниците, ахал-текинският кон се отличава с изключителна работоспособност. Движенията на животните са леки и плавни.
При изпитването на хиподрума ахал-текинските коне развиват голяма скорост - при 2-годишни кончета е достигната скорост 1000 м за 1,06 мин и при тригодишни - 1800 м за 2,05 мин. Тези данни показват, че конете от тази порода ахал-текинския кон притежават голяма издръжливост и при най-трудни природни и климатични условия, като наред с това развиват скорост, близка до скоростта на конете от изтъкнати ездови породи.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Донски кон - една от най-старите руски породи коне
Английски тежковозни породи коне
;void(0);){kind=link}