На 28 юни Европейската комисия и страните от Меркосур постигнаха политическо споразумение за свободна търговия. Сред южноамериканските селскостопански стоки, които ще получат безмитен достъп до европейския пазар, са медът и пчелните продукти. Родните производители и преработватели се опасяват обаче, че има реална опасност да бъде ограничен достъпът за реализация на български мед в Европа.

Европа финансира пазара на пчелни продукти със 120 млн. евро

„Споразумението с Меркосур не е проблем само на пчеларството, а на цялото европейско земеделие. Много страни, като Полша, Италия, Испания, Ирландия се изказват крайно по отношение на реалното подписване на споразумението,“ коментира Владимир Русев, председател на Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти, за Агри.БГ.

Във връзка с подписаното споразумение Министерството на земеделието (МЗХГ) се обръща към редица браншови организации у нас за техен коментар и анализ на това, какви биха били перспективите, възможностите и заплахите пред българското земеделие.

„Ние отговорихме на това тяхно запитване под формата на писмо. Най-добре е да не се стига до подписване на това споразумение, но все пак, ако това стане, ние трябва да предложим пакет от мерки, които да минимизират щетите. В това писмо сме предложили 9 мерки, които биха запазили голяма част от сектора активен,“ обясни Русев.

В сегашния си вариант споразумението предвижда да отпадне митото от 17,3% за 45 хил. тона мед от Южна Америка. От асоциацията на преработвателите предлагат тези квоти да се намалят.

„Първата мярка, която може да се предприеме, е да се търси намаление на споменатите квоти до около 10 хил. тона годишно. Или да се предвиди постепенното им увеличаване за следващите 5–6 години,“ предлага Русев. 

Втората мярка, която според него също е актуална и важна, е пряко субсидиране на пчелно семейство.

„Настояваме да се предвиди финансова подкрепа за всички пчелни семейства в България в рамките на 30 или 40 евро на семейство годишно под формата на преки плащания от ЕС към пчеларите,“ заявява Русев.

Третата мярка е свързана с възможността пчеларите да имат възможност да изнасят своята продукция директно на европейския пазар.

„Друго, за което се борим, е да се предвидят мерки или финансови средства за подкрепа на реализацията на българския пчелен мед в малки разфасовки директно на европейския пазар, а не както досега, да изнасяме само суровина,“ уточнява Русев.

Нужно е също да се оптимизира законодателството, така че да има по-силна подкрепа за родните пчелари, както и дългосрочна стратегия за производството на български биологичен пчелен мед.

„Друго, което предлагаме, е да се създаде нова структура или да се преструктурират съществуващите дирекции, координирани от зам.-министър, който специално да отговаря за хранително-вкусовата промишленост и експорта на храни и селскостопански продукти от България,“ категоричен е Русев.

Друга мярка, която може да се предприеме, е да се финансират асоциациите от сферата на хранително-вкусовата промишленост, включително за пчелен мед, за участие в международния изложения.

„Да се инициира и при нужда да се подпомогнат чуждестранни хранителни вериги, разположени в България, за продажба на български пчелен мед в същите тези вериги, но локализирани в други страни от ЕС,“ обяснява Русев.

Не на последно място от асоциацията посочват нуждата да се създаде програма за засаждане на акациеви гори в България. Това би довело до по-добра реализация на българския мед и за увеличаване на доходността на пчелари и преработватели, допълва нейният председател.