Студът „изяде“ черешите и кайсиите в Източна България

Производителите на плодове от източната част на страната са пострадали най-много от последните мразове. 

„Годината замина за много производители, след като имаше температури от – 5 градуса и надолу дори за няколко часа. Никой не е очаквал такъв студ, ситуацията е направо трагична“, коментира за Агри.БГ Коста Петров. 

Гласувайте: Виждате ли смисъл във фермерските протести в момента?

В Сливенския регион, където конкретно работи той температурите са били между -4 и -7 градуса. В Силистренска област и около гр. Сливо поле, Русенско температурата е паднала дори до -9 градуса. В този случай нито задимяването, нито препарати, а дори и пръскачките не могат да спасят от замръзване пъпките. 

Костилковите видове са най-пострадали. До пазарите тази година ще достигнат по-малко български кайсии, череши и праскови. Градините с тези видове на места са засегнати до 100%, на други между 50% и 80%. Част от сливите също са ударени. Около половината от тях са повредени в Сливенско. Ябълките, които цъфтят в средата на април и другите семкови видове все още имат шанс. 

В няколко региони има производители, които притежават системи за дъждуване на дърветата, чиято цел е да се спасят плодовете още в зародиш като се замрази пъпката отвън и по този начин се капсулова. Те са опитали да третират по този начин дърветата, но за съжаление се оказва, че и пистолетите, които разпръскват водата са замръзнали.

Въпреки това резултатите са обнадеждаващи, пълна яснота на цялостната картина обаче ще има след няколко дни. 

Независимо от тежките поражения, работата по овощните градини ще продължи. „Това не могат да разберат чиновниците, че при нас грижите и разходите продължават, независимо от това, че няма да прибираме реколта“, коментира Петров. Ако не се поливат и пръскат дърветата, следващата година няма да заложат плод изобщо. 

Колкото до възможността за поливане, ситуацията е  – вода газя, жаден ходя. Има изградени канали, макар и вече в много лошо техническо състояние, става дума за напоителен район Средна Тунджа, но няма вътрешноканална мрежа. „За да прекарам водата до моите градини трябва да мина през няколко чужди имота, това не е възможно“, казва още производителят.