Много от овошките в страната навлязоха във фаза на цъфтеж през предходните топли дни, затова сега стопаните с притеснение гледат на прогнозите за застудяване. Снегът, който падна, макар и малко, също може да им създаде грижи.

Гласувайте: Очаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

„Състоянието на нашите кайсии и другите трайни насаждения към момента е добро, но залагането на пъпки е по-слабо от миналата година и това е свързано с голямата суша през 2022 г.“, коментира за Агри.БГ Велика Стоилкова, председател на Земеделска кооперация „Нива 93“ в силистренското село Иширково.  

Две слани вече са паднали над землището на селото преди няколко дни, но овошките не са засегнати. В момента обаче е студено и липсват дъждове.

На около 1055 дка кооперацията отглежда кайсии, но с годините площите с тях намаляват. Само през миналата година са изкоренени 150 дка поради икономически причини – липсват пазари, изкупните цени са ниски, а разходите за производството постоянно растат. 

Велика Стоилкова: Слабото зимно влагозапасяване и голямата суша в региона е големият проблем на стопаните от Североизточна България.

Само трайните насаждения на кооперацията са поливни. Освен кайсиите, стопаните са заложили 110 дка череши, 90 дка праскови и 420 дка сливи.

„Оказва се, че сливите са най-успешната овощна култура за нашето стопанство, но основната причина за това е, че те са биологични и там изкупните цени са по-високи, въпреки че са ниски за биологична продукция“, категорична е дългогодишната председателка на една от най-успешните земеделски кооперации у нас. 

Овощарите в Южна България също се надяват природата да ги пощади от очакваните през уикенда застудявания.

„От предходните студове вероятно имаме леко измръзване на черешата, но прасковата може би ще успее да оцелее“, каза за Агри.БГ Коста Петров от Сливен, председател на Асоциация „Българска праскова“.

Коста Петров: Засушаването е голям проблем, няма необходимото влагозапасяване. Илюзия е, ако някой си мисли, че може да отглежда овошки без напояване. 

При ясно и тихо време с температури около 0 градуса и по-ниски се получават най-големите поражения, стана ясно от думите му. Ефектът от рязкото падане на температурите може да се намали с разхвърлянето на слама в овощните градини, но при минус 4-5 градуса няма кой да помогне. Колкото е по-напреднала фазата на цъфтеж, толкова по-чувствително е растението. 

„Топлото януарско време подлъга овощните дръвчета, благодарение на няколкото хладни дни през февруари процесите се задържаха и засега всичко не е в масов цъфтеж. Но дори бадемите вече отварят цвят и вероятно и при тях ще има проблеми“, сподели още той. 

За справяне с пролетните мразове все повече си намира реализация техника, с която се дъждуват плодните градини. В този случай отвън пъпките се обледеняват, но вътре се съхранява здрав бъдещият плод.