Големите студове през януари са причинили увреждания на лозите, които трябва да бъдат намалени до минимум чрез правилна резитба, предупредиха агрономи от Института по земеделие и семезнание "Образцов чифлик". Отрицателните температури /под - 15 градуса/ през периода на покой могат да причинят значителни повреди при лозата - измръзване на зимните очи, едногодишните зрели леторасти и дори на многогодишните части, смятат н. с. Галина Дякова, н. с. Илиана Иванова и н. с. Ралица Минчева. А в най - големия мраз в края на януари живакът в термометрите слезе дори до - 25 градуса.

Най-чувствителни са зимните очи, които се повреждат при температура - 16 градуса при чувствителните сортове /десертните/ и при - 18 градуса при винените сортове, които са по-устойчиви.

При температура минус 15 - 16 градуса измръзват зимните очи на по-слабо студоустойчивите сортове лози - Болгар, Кардинал, Димят, Тамянка и др. Ако температурата през зимата се понижи до - 17 - 18 градуса, се повреждат пъпките на сортовете със средна студоустойчивост - Мискет червен, Памид, Мискет хамбургски и др. Най-студоустойчиви са сортовете Каберне Совиньон, Ризлинг, Шардоне, Алиготе, Пино ноар и др., които издържат до - 19 - 21 градуса.

При - 24 градуса се повреждат тъканите на едногодишните пръчки, а при температури в пределите на минус 28 - 32 причиняват пълно измръзване и загиване на лозите.

Младите, 2 - 3 годишни лози, чиито тъкани имат по-нежна структура и съдържат повече вода, измръзват по-лесно от възрастните. По-голям е и рискът за лозите, претоварени с грозде и тези, отглеждани при ниско агротехническо ниво /силно заплевелени, неефективно защитени от болести и вредители/. Благоприятно се отразява калиевото торене на лозите.

За да се установи степента на повредите, се събират по 12 - 15 пръчки от основните сортове в насаждението, които се оставят при стайна температура /18 - 20 градуса/ поне две денонощия. С остро ножче се правят напречни отрези на очите и на пръчките. Когато са живи пъпките, зимните очи имат светлозелен цвят, а при измръзване - тъмнокафяв или черен. Така се установява процентът на загинали главни и резервни пъпки в очите. В зависимост от установения процент на измръзналите очи се коригира възприетото натоварване на лозите. При загиване до 20 - 25 % от главните пъпки на зимните очи се извършва нормална резитба на лозите. При измръзване на по - висок процент пъпки, за да се получи нормална реколта се прави т. нар. компенсираща резитба, при която броят на оставените очи се увеличава пропорционално на повредените.

При формировките със смесени резитби /с чепове и плодни пръчки/ се оставят завишен брой чепове за оформяне на бъдещите плодни звена. Броят на плодните пръчки също се увеличава, като се подбират добре узрели, средно дебели и дори по - тънки пръчки, както и запазени колтуци. По тях има повече здрави пъпки отколкото върху дебелите, с широка сърцевина пръчки.

Когато измръзването е още по - силно и над 85 - 90 % от зимните очи са загинали, всички едногодишни пръчки се изрязват на 2 - 3 см. от основата. От ъгловите очи и от спящите пъпки по кордоните и рамената покарват лакомци и чрез филизене се подбират на й- подходящите от тях за възстановяването на лозите.

При изключително силни студове надземните части на лозата може да загинат напълно. Едногодишните пръчки на такива главини се изрязват до основата и се изчаква напъпването на лозите. Подземното стъбло и корените на лозата остават живи повече от 3 - 4 години след загиването на надземните части. Ето защо присаждането на разцеп може да се извърши и на втората година след измръзването, обясняват специалистите.

източник: в-к Утро