Градушката от снощи мина почти по същото трасе като тази от миналата седмица. Сега фронтът беше по-широк, градушката беше примесена с дъжд, което е по-лекият вариант. Но ако сме имали шансове да съхраним определени полета, сега вече ги нямаме, коментира земеделецът Христо Цветанов за Фермер.БГ.
 
По думите му полетата все още са потънали във вода и трудно могат да се оценят новите щети. Предишната градушка, от 16 май, е нанесла сериозни поражения на около 25 хил. дка площ в землищата на свищовските села Морава и Деляновци. Пропаднали са площи с пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед, включително и овощен разсадник на производител в района.
 
 
За тази сутрин е била назначена комисия за градушката от миналата седмица. Но след като бедствието ги повторило снощи, стопаните не са спали цяла нощ. „По улиците не можеше да се минава, имаше наводнени къщи, ходихме да помагаме. Задръстени са отводнителните шахти. Но не падаме духом. Здравето е най-важно, опитваме се да гледаме по-философски на нещата“, разказва Цветанов. 
 
 
Той оценява градушката от вчера с големината на лешник. Валяло е поне десетина минути. „Дъждът в селата беше над 190 л/кв. м. Това е нещо страшно. При нас на полето беше около 35 л, но и това е много. Стават водно-кални пързалки“, обяснява фермерът.
 
Той си спомня друг случай за природно бедствие в района, но през 2017 г., когато проливен дъжд и буря нанасят големи щети. „Но не е важно какво става в едно или две села. По един или друг начин ще се оцелее, въпреки че имам колеги, чиито площи са унищожени на 100%“, споделя Цветанов.
 
 
Според него ефектът от противоградната защита в района е достатъчно красноречив, негативният резултат е на терен. Той лично прави само частични застраховки, които са за негово вътрешно удовлетворение. „Стараем се да оптимизираме разходите по всякакъв начин. Но за нещо, което не работи, се опитваме да не плащаме“, коментира Цветанов.
 
Според него проблемът идва от това, че няма единен работещ застрахователен модел в селското стопанство. „Ако имаше такъв, нямаше да има необходимост да се обезщетяват ползвателите. Държавата не бива да работи на парче по отношение на такива бедствия, а да мисли по-стратегически и да има възможност за управление на риска“, убеден е стопанинът.
 
 
Той посочва два важни факта, които говорят красноречиво за условията, в които се работи със селскостопански застраховки. „Не е допустимо служителят, който оценява застрахователните щети, да получава заплащането си от застрахователната компания. Не може той да зависи от този, който плаща“, недоволства Цветанов.
 
 
Вторият момент според него е, че се правят застраховки за 120 лв. на декар, при положение че разходите са 180 лв. „Нещата са несъпоставими. Макар да сме потърпевши в днешния ден и да сме с минорно настроение, ми се иска това да са последните загуби, които търпим. Ако някой взима мерки в тази посока, ще е прекрасно“, надява се свищовският земеделец.
 
Неговите колеги в Ловешко също не бяха пощадени от градушката вчера. Данните сочат за пострадали 4000 дка с царевица и 8000 дка с пшеница в района на град Угърчин. Стопаните изпратиха снимки, за да покажат как стихията е смазала полетата им.