Всички дребни земеделски производители ще бъдат засегнати от промените в Закона за храните, който вече мина на първо четене в Народното събрание. 
 
 
Една от идеите за промени в закона е уеднаквяването му с Регламент 852 от 2004 г., който създава нормативна рамка за безопасността на храните на Стария континент. 
 
В Регламента е посочено, че той не се прилага за производители на малки количества първични продукти – от пчели, овце, кози, зърно, плодове и зеленчуци.
 
Разписано е, че тези производители могат да продават своите първични продукти на краен потребител или в местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител. 
 
Тук също има уловка, според инж. Цонев, – за термина „местен обект“ е посочено, че „това е обект, в който операторът на храни е ползвател, наемател или собственик на магазина“. 
 
„Това е пълна недомислица“, отбелязва инженерът. 
 
 
„Това нещо го няма в проектозакона за храните и чрез него дребните производители се заставят да спазват повечето от изискванията за големите производители (записани в приложение 1А). Там са обяснени изискванията към производителите на първични продукти, които трябва да спазват добри хигиенни и производствени практики“, обясни инж. Илия Цонев, зам.- председател на Конфедерацията на пчеларите в България пред Фермер.БГ. Според него тези изисквания са напълно извън силите на дребните производители и те не биха могли да ги спазват. 
 
„В законопроекта за храните у нас обаче това е спестено и пише, че тези правила, които иначе се регламентират с наредби, трябва да се спазват и от дребните производители. Така  чиновниците са си спестили писането на отделни наредби“, посочи зам.- председател на Конфедерацията на пчеларите в България", посочва инж. Цонев. 
 
Има и друго обаче. 
За да може дребният производител да продаде няколко кг мед, примерно, трябва задължително да бъде регистриран земеделски производител. Това означава, че трябва да плаща осигуровка в годишен размер от 1745 лв. 
 
„Има стотици хора, които имат дребно производство и дори не изкарват такива пари. Това противоречи на Регламента. Няма такова изискване в него“, каза инж. Цонев. 
 
Това е поредният опит за уеднаквяване на Закона за храните с европейското законодателство. „През 2016 г. се направи един проект, по който от конфедерацията подадохме възражения. Тогава ги внесохме в земеделското министерство.  След това нещата се повториха през миналата година. През май отново имаше проект на аграрното министерство, който беше леко променен, но промените, които искахме, не бяха отразени. Така законопроектът влезе в Народното събрание и мина на първо четене“, обясни инж. Цонев.
От конфедерацията са внесли свое становище между първо и второ четене на законопроекта. 
 
Друго притеснение за пчеларите са влезлите в сила промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Те са обнародвани в Държавен вестник и влезли в сила на 23 февруари 2018 г. в чл. 133 е записано: Общинските съвети определят с наредба обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община.
 
 
По този начин местната управа ще регламентира и броя на пчелни семейства в района си. 
„Старите няма да бъдат извеждани, но няма да имат правото на по-нататъшно развитие, т.е. определят 10, а да речем аз имам 20. Моите ще си останат 20, но този който е с 8 или този който започва, той няма да може да премине тези 10“, каза за Фермер.БГ пчеларят Любо Динков. 
 
Заедно с колегите му от най-голямата пчеларска група във социалните мрежи - ПЧЕЛИН, се опасяват, че това ще стане масова практика, като в момента се случва в община Попово, и са напълно против. 
 
„Заставаме зад всички индивидуални пчелари, тези които не членуват никъде. Очакваме подкрепата на организациите и дружествата в България“, каза Динков.