Суша по елинпелиновски измъчва българските земеделци тази година. Докато „Ветрената мелница“ на класика спасява селото в емблематичния разказ, то в наши дни да подсигуриш вода за стопанството си, е битка с вятърни мелници, твърдят родните производители.

Подмярката за напояване е за инфраструктура извън земеделските земи

В борбата с нерешените от години проблеми с водата за земеделие държавата обяви близо 100 млн. лв. по подмярка 4.3 за инвестиции във възстановяване на старата инфраструктура. Идеята е със средствата да се реновират старите напоителни съоръжения, за да се постигне по-голяма ефективност и по-малко загуби. Важно уточнение е, че подмярката ще финансира инфраструктура извън земеделските площи и не включва в обхвата си вече съществуващи инсталации в стопанствата.

Според земеделци от Северна България мярката е практически неприложима за тях, а старите инсталации, където ги има, са непригодими за напояване в наши дни. "За мен е грешка, че се мъчат да възстановят стари съоръжения и парите се наливат там. Това касае само Южна България. Ние от Сверна не можем да участваме, защото нямаме изградена напоителна мрежа", заявява Борислав Горанов, зърнопроизводител от Кнежа

„Тези пари са за изграждане на стара инфраструктура. В Северна България старата инфраструктура не може да бъде възстановена, защото тя е правена още по времето на комунизма, когато се строеше АЕЦ Козлудуй, и не е добре измислена. 

Старата инфраструктура няма как да се приспособи за напояване сега. А ако все пак поливаме чрез нея, не можем да си платим тока. 

В мярката не са предвидени средства за изцяло нови системи. Това според мен са пари на вятъра. Защо ни е възстановяването на стара инфраструктура, която не работи?", пита земеделецът. 

Борислав Горанов: „Единственият начин да се реши проблемът е чрез сондажи, но тогава трябва да има комасация на земята или по-дългосрочни договори. Искам да съм сигурен, че като направя инвестиция за поливане на 1000 дка, никой няма да си вземе земята."

Поземлените отношения са основен проблем. Ако те са добре уредени и трайно защитени, ще инвестираме и без субсидии в системи за напояване, категоричен е земеделецът.

НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ ОТ МЕСЕЦА

По думите на Горанов често, когато искаш да си изряден и всичко да е законно, си потърпевш. Парадокс, но факт. Той споделя колко време, препускане през администрациите и усилия коства на един земеделец, за да има поливно стопанство.

Борислав Горанов: „Случаите с незаконното напояване в Южна България са точен пример за сбъркана политика. Там имат много вода, а напояване чрез сондажи или повърхностни държавни водоизточници не е скъпо. Но процедурата е толкова сложна, че повечето хора, когато отидат в Басейнова дирекция и чуят какво ги чака, се отказват. Процедурата трае минимум година.

А незаконното поливане не е добра земеделска практика. Ако те хванат, освен глобите те лишават и от субсидии.


Аз в момента напоявам 400 дка от един общински язовир и река, която минава през града. Всичко е законно, но самата процедура ми отне две години. Това бяха постоянни ходения до РИОСВ, Басейнова дирекция, а те са в постоянна отпуска. Преди един месец дойдоха да ми пломбират водомерите и да мога да напоявам вече. Миналата седмица занесох и проби за водата.“

За обследване на водата, както много други фермери, плаща и Красимир Димитров – зеленчукопроизводител от Варненско. Той има 12 дка стопанство и в края на третото тримесечие на всяка година плаща лабораторни проби на водата, която ползва.

Красимир Димитров: „Задавал съм въпроса - „Добре, плащам си за напояване, но защо плащам, за да изследвам водата на държавата? За моите кладенци давам около 120 лв. Не е и до парите, а до времето, което отнема.

Когато влезе в сила законът, който определи кладенците ни като такива за земеделски нужди, ние не бяхме и разбрали. Кладенците за лични нужди имат право да ползват до 10 кубика на ден. Не че някой ги следи тях. Но щом си регистриран производител, напояването ти е за стопански цели и се изисква разрешение за водоползване от Басейнова дирекция. Ние сме сравнително млади и пак успяхме с цялата бюрокрация, но по-възрастните хора не знам как се справят. По никакъв начин, през никаква информационна система тогава не бяха предупредени директно регистрираните земеделци."

За родния производител бюрокрацията и постоянната смяна на правила, които всяка администрация прилага по свой си начин, е голям тормоз. Той определя това като зловредно отделяне от истински важната за него дейност – отглеждането на многообразно зеленчуково стопанство, което дава ежедневна стока за пазара, който не чака.

Красимир Димитров: „Сега пък ни карат на 6 месеца да правим копие на дневника с поливанията. Водомер на два цола трябва да минава на проверка на пет години, а над два цола – на две години. Това означава следното: вадиш водомера, пишеш писмо, отиваш на място, слагат тръбичка, връщаш водомера, пак писмо, пристигат след това да го пломбират. Накрая плащам на фирмата 280 лв. за метрологичен контрол, при положение че водата ми за година е 160 лв. Отделно даваме вода за изследване в лаборатория на база на разрешителното по определени параметри.

Тук, в Североизточна България, нямаме напоителни системи, всеки се оправя, както може", завършва емоционалния си разказ зеленчукопроизводителят.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Дъждуване на пшеница: Импровизацията на Георги Радев спаси част от насажденията му

Огън изпепели декари с пшеница в Добричко

Агроиновации: Работи се върху онлайн портал за напояване