При кого отива лъвският пай от субсидиите?

Европейските субсидии влияят върху структурата на българското селско стопанство, като го тласкат към прекомерна концентрация на земя и култури с по-ниска добавена стойност и труд. Това е един от изводите на изследване на Зелените в ЕП под заглавието „Къде отиват парите“.

Фирми-милионери от субсидии през 2020 г.

В документа се цитират последните данни на Евростат за концентрацията на земеделска земя у нас. За съжаление, те са от не толкова близката 2016 г., но все пак тенденцията се запазва и до днес. Тогава 48,6% от земята в България се обработва от ферми с годишен оборот над 500 000 евро.

Дял на земеделските земи на фирми с оборот над 500 000 евро в % – Евростат, 2016 г.

От графиката става ясно, че България, заедно с Чехия и Словакия, са сред страните от ЕС с най-висок дял земя, обработвана от големи фирми. По думите на автора това високо ниво на концентрация е факт преди присъединяването ни към ЕС, но след това се засилва още повече.

Проучване на ЕС прави сравнение колко от земята се обработва от собственици и от арендатори. Отново България, Чехия и Словакия се движат в една и съща посока, с много висок дял в ръцете на наематели. Българският резултат от 72% далеч надхвърля средния за ЕС (45%).

Данните, цитирани в изследването на Зелените, сочат, че през 2013 г. собствениците на земя са обработвали една трета от земята в България. През 2016 г. обаче техният брой е спаднал до 12,4%.

Дял на земите, обработвани под наем в % – Евростат, 2016 г.

Според Икономическите сметки за селското стопанство на Националния статистически институт (НСИ) през 2018 г. са платени земеделски наеми в размер на 1,138 млрд. лв. „Оказва се, че усвоените средства от ЕС са два пъти по-високи от разходите на наемателите за отдаване под наем на земята“, твърди авторът на българската част в изследването.

За сравнение субсидиите по първи и втори стълб, изплатени през 2019 г., са 1,144 млрд. евро. „Като се има предвид повсеместното отдаване под наем и високата степен на концентрация на земята, очевидно е, че преобладаващият дял от парите на ЕС се стича в ръцете на няколко големи арендатори“, продължава икономистът.

Разпределение на директните помощи на земеделските производители в България в евро – ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ЕС

В подкрепа на неговото предположение са следните числа: през финансовата 2018 г. 2,4 % от бенефициентите са получили 45% от всички директни плащания.

В същото време 48% от най-малките бенефициенти запазват оскъдните 3,4% от плащанията. Така добре познатият принцип 80/20 става още по-суров в българския случай – 82% от бенефициентите са получили по-малко от 18% от средствата.

Според базата данни на Европейската комисия за земеделското стопанство към 2018 г. средната продукция на българска ферма с полски култури възлиза на 116 566 евро, докато средно за ЕС е 70 322 евро. Освен това, една ферма в ЕС с полски култури ще получи средно 15 695 евро субсидии, а в България тази сума беше два пъти по-висока – 31 000 евро.

Данни за международната търговия, събрани от Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), разкрива другата страна на монетата за българското земеделие. Преди 2007 г. и ОСП България е имала много по-нисък общ износ на зърнени култури и храни, докато търговията със зеленчуци и плодове и месни продукти е била балансирана. През 2019 г. обаче, след повече от десетилетие европейско подпомагане, износът на зърнени култури нараства забележително за сметка на търговията с плодове, зеленчуци и месо.

Нетен износ на български агростоки – UNCTAD, в хиляди долари