На 300 км се извозват плодовете, произведени в Силистренска област, за да достигнат до преработвателите, тъй като в региона няма консервна фабрика, на която овощарите да продадат продукцията си. 

Гласувайте: Виждате ли смисъл във фермерските протести в момента?

„За плодовете, които произвеждаме няма пазари, няма и цени. А това е стока, която на другия ден най-късно трябва да бъде продадена. Заради липсата на консервни предприятия наоколо, продукцията се оскъпява допълнително, поради което изкупвателните предприятия не могат да предложат по-добри цени“, коментира ситуацията Велика Стоилкова, председател на земеделска кооперация „Нива 93“ от село Иширково. 

Докато в растениевъдството всяка година може да се коригират площите, значително по-тежко е положението в трайните насаждения, защото са създадени с много труд, вложени са доста  пари, а сега не се очертава добра перспектива „Поскъпват всички материали, свързани с производството, а цените на готовата продукция от години не се променят.

Трайните насаждения са изключително рискови култури, които зависят силно от климатичните промени и от пазарите“, припомня Стоилкова. Кооперацията, която тя ръководи отглежда над 1000 дка кайсии, 110 дка череши, 90 дка праскови и 420 дка сливи.

Няма консервни предприятия на територията на Силистренска област, затворен е и някогашния винпром, където се правеше прословутата Силистренска кайсиева ракия.

кайсии

Велика Стоилкова смята обаче, че изграждането на преработвателно предприятие към кооперацията ще бъде грешна стъпка. Тя е убедена, че не е нужно всеки сам да се спасява и да си прави нещо отделно.

Необходимо е повече производители от цялата област да се обединят и да се включат като акционери в новосъздадено преработвателно предприятие, което да е конкурентоспособно. 

„Ние да участваме със захранването с продукция и парична вноска за построяването на консервна фабрика. Сега всеки има право на 150 – 200 хил. лева и от тях не става нищо, вместо да се съберат тези средства и да се реши проблемът генерално.

Иначе се пръскат едни пари от Европейския съюз на парче, докато всеки сам се опитва да си оправи с трудностите. Същото става и с напояването, както и с борбата с градушките“, споделя опитния земеделец.