плевелиВ нашата страна са разпространени над 300 вида плевелни растения. Те се развиват в определените групировки - плевелни асоциации, и са застъпени в различно съотношение в зависимост от почвено-климатичните условия, отглежданите културни растения и прилаганата агротехника.

Според биологичната класификация, създадена в зависимост от храненето, плевелите се разделят на две групи: непаразитни (автотрофни), които се хранят самостоятелно, и паразитни или полупаразитни (хетеротрофни), които се хранят за сметка на други растения.

Непаразитните плевелни растения се делят на еднократно плододаващи (монокарпни) и многократно плододаващи (поликарпни).

Монокарпните се размножават почти изключително със семена. Към тях спадат едногодишните (ефимери, ранните и късните пролетни, зимните и зимно-пролетните) и двугодишните плевели.

Поликарпните освен със семена се размножават и вегетативно и живеят повече от две години. По подземните им органи се образуват спящи пъпки или други вегетативни зачатъци, които на следващата година развиват нови надземни и подземни органи. В зависимост от начина на размножаването и устройството на кореновата им система многогодишните плевели се делят на няколко групи: с брадест корен; с вретеновиден корен; с пълзящи стъбла; гъстотуфести; луковични; коренищни и кореновоиздънкови.

Проблемът за плевелната растителност винаги е бил основен при отглеждането на селскостопанските култури, в това число и на овощните. Оставени в овощните насаждения, плевелите отнемат голяма част от хранителните вещества, влагата и светлината, затормозват развитието на дърветата, пречат на работата на машините, създават условия за развитието на болестите и намножаването на неприятелите, в резултат на което намалява добивът и се влошава качеството на получаваната продукция. Плевелите влияят върху ефекта от торенето на овошките (изразходват все по-големи количества торове). Заплевелените площи изискват повече обработки, при което се увеличава разходът на труд. Плевелите пречат на поливането, заплевелените овощни насаждения изразходват повече вода. Всичко това води до ненормално развитие и растеж на заплевелените овощни насаждения, до съкращаване на техния живот. Особено неблагоприятно се отразява плевелната растителност на прасковата и ягодата. Общо взето загубите от плевелите са огромни. Приема се в световен мащаб, че добивите намаляват от 20 до 40%, а в отделни случаи и повече. У нас средното намаление на добивите при отделните култури е от 10 до 15%.

Плевелите се отличават с голяма размножителна способност. Овчарската торбичка например дава от 1 200 до 35 000 семена, синапът - от 400 до 120 000. Освен със семена, те се размножават чрез коренища или коренови издънки. Плевелите изнасят от почвата толкова хранителни вещества, колкото се дават с торенето. При наличието на 100-200 семена на м2 от лобода, щир и дараджан, от 1 дка площ с плевелите се изнасят средно от 6 до 14 кг азот, от 2 до 3 кг фосфор и от 10 до 14 кг калий в активно вещество. За образуване на 1 кг сухо вещество те изразходват от 250 до 1 000 л вода.

За разлика от едногодишните при овощните култури, които се отглеждат продължително време на една и съща площ, на първо място по разпространение на отделните видове и на цели ботанически групи са многогодишните плевели - коренищните и кореновоиздънковите.

От многогодишните житни (едносемеделни) плевели във всички овощни насаждения най-широко е разпространен троскотът. Застрашителни размери са достигнали балурът и пиреят. По-рядко се срещат ежовата главица, картълът, ливадната лисича опашка, английският райграс, бялата повилица, медовината, червената власатка и др.

От многогодишните широколистни (двусемеделни) плевели значително разпространение в овощните градини имат поветицата, паламидата, млечокът и лападовите видове. По-рядко се срещат видовете: отровно лютиче, есенен минзухар, дива маргаритка, орлова папрат, подбел, полски хвощ, горуха, глухарче, теснолистен живовляк, едролистен живовляк и др.

От едногодишните широколистни (двусемеделни) плевели в овощните градини са застъпени главно късните пролетни, и то от видовете, характерни за окопните култури - обикновен щир, бяла кучешка лобода, тученица, черно куче грозде, свиница, а по-слабо се срещат гъщеница, овчарска торбичка, полски синап, дива ряпа, див мак, лайки, бръшлянолистно и посевно великденче, врабчови чревца, мъртва коприва, звездица, бабини зъби, любеничка, киселец, обикновен спореж, попова лъжичка, прасковолистно пипериче, лападоволистно пипериче, фасуличе, татул, черен синап, лечебен росопас, пача трева, полско подрумче, полско шапиче, полска лисича опашка, полско врабчово семе, полска метличина и др.

От едногодишните житни (едносемеделни) плевели в по-голяма плътност се срещат кокошето просо, кръвното просо, дивият овес, овсигата, едногодишната ливадина, ветрушката, пиявицата, мишият ечемик и др.

Насажденията от ягодоплодните култури (ягода, малина, касис) също заплевеляват, когато не се обработват. От едногодишните плевели се срещат следните видове: щир, лобода, кокошо просо, кощрява, синап, тлъстига, стъблообхватна мъртва коприва, звездица, пиперче, бръшлянолистно великденче и други. От многогодишните най-разпространени са поветица, паламида, пирей (за северните и по-високите райони), троскот (в по-топлите и ниските райони), хвощ, пача трева, живовляк, горуха и други.

Борба с плевелите в овощните градини

За да се изведе ефикасно борбата с плевелите в овощните градини, необходимо е:

  • да се установи видовият състав и разпространението им в отделните райони;
  • да се знаят биологичните им особености, взаимоотношенията им с културните растения, помежду им и с околната среда;
  • да се проучи влиянието на агротехническите мероприятия върху състава и количеството на плевелите;
  • да се познава действието на хербицидите върху отделните плевели, влиянието им върху почвената фауна, върху културното растение и начините на приложението им;
  • да се съчетават агротехническите мероприятия с използването на хербицидите, като се изхожда от вида и състава на почвата и факторите на околната среда (температура, влага и др.).