плевели„Плевели" са растения, които растат там, където са нежелани. На практика е трудно да се определи точно кое е плевел и кое полезно растение, което се е засяло само и носи повече полза, отколкото вреда. Например метличината, която се саморазсажда навсякъде, или подправката карамфил, която расте край живия плет и в покрайнините на горите. Дори преднамерено засадените растения като магарешкия или белия трън могат да се превърнат в досадни растения-съперници, когато са твърде нагъсто и се самозасяват на всички възможни места. Защото отличителен белег на плевелите е високата им продуктивност на семена, която заедно с хвърчилките и бързото съзряване на семената спомага за изключително ефективното им разпространение. Дивият мак например произвежда до 50 000 семена, а лайката до 45 000. Освен тях съществуват и коренови плевели, които в повечето случаи са многогодишни и се разпространяват чрез корени и филизи. Някои от тях като паламидата и троскота биват дори стимулирани при обработка на почвата с мотики и други уреди, защото от най-малките частици се развива ново растение.

Който прояви интерес към растенията-съперници между цветята и зеленчуците, ще научи полезни неща за условията и динамиката на съвместното съществуване в градинския свят.

Глухарчето или досадното пълзящо еньовче определено поглъщат азота, но ако навреме ги прекопаете и затрупате в почвата, се превръщат в полезен тор. Вкопаната растителна маса не само наторява, но и предпазва земята от изсъхване.

Плевелите не само са полезни в определени случаи, освен това те информират за състоянието на почвата, в която виреят.

Само с присъствието си и чрез околните култури, сред които се настаняват дивите растения-натрапници, те показват какъв е съставът на почвата. Който с труд прекопава жилавите преплетени корени на лютичето, трябва да знае, че почвата е плътна и склонна към образуване на застояли локви. Лютичето, маргаритката, киселецът и широкият живовлек са показатели за тежка непропусклива почва. Зелената покривка на врабчовите чревца от своя страна пък сочи на градинаря, че земята му е рохкава и богата на хумус. В специализираната литература можете да откриете типичните принадлежащи плевели за всеки почвен тип, за всевъзможни съдържания на хранителни вещества и хумус в тях. Проучванията и практическият опит показват, че това строго разпределение вече не е валидно. В интензивно обработваемите площи като градините границите се размиват. От околността и от естествените торове в почвата попадат всевъзможни семена, които покълват и се разпространяват. Състоянието на почвата все повече играе само ограничителна роля за разпространението на дивите плевели.