Само 6% от общия пазар на телешко месо в България е качествено телешко, всичко друго е по-некачествено. От тези 6%, 99% са внос. Това каза за Агри.БГ Георги Андонов, председател на Управителния съвет (УС) на новосформираната Браншова камара на месодайното животновъдство.

Първата браншова камара за месодайно животновъдство е вече факт (обновена)


Най-амбициозната цел на новата структура е да въведе стандарт за месото. 


„Това е едно от най-големите предизвикателства пред нас. Все още изготвяме цялостна стратегия за тази наша визия. Надявам се в най-скоро време да излезем с конкретни предложения, по отношения на стандарта за месо. На първо четене имаме виждания, но всичко това трябва да бъде съгласувано с по-голям кръг от хора, защото това, което искаме да постигнем трябва да бъде работещо“, каза Андонов.


Какво налага подобна стандартизация? 


„Ако искаме да променим цялостната култура на българските потребители, от гледна точка на потребление на говеждото месо, трябва да се опитаме да направим една класификация. Камарата няма по-личен ангажимент от това да създаде условия, стандарти и контрол, по отношение на качеството на месото, за да може потребителят да бъде наясно с това, което плаща“, обясни браншовикът.


Георги Андонов е категоричен, че чрез стандарта на месото ще има по-голяма ефективност на инвестициите, които правят отделните ферми, по отношение подобряване на условията на самите ферми, внос на по-качествени животни и/или селекция. Всичко това ще рефлектира и върху крайната цена на продукта, което е позитив за фермерите. Но освен това потребителят ще получи продукт с проверено качество.


„В България месодайното направление не беше чак толкова наложено. Нямаше добре изградени положителни практики. В последно време, благодарение и на политиката с обвързаното подпомагане, обвързването на пасищата с броя на животните, се наблюдава една сериозна тенденция на инвестиции в сектор месодайно животновъдство и не само в него, но и като цяло в животновъдния сектор. Вкараха се доста елитни животни. Популацията в България нарасна многократно“, добави Андонов.


Проблем ли остава реализацията на продукцията?


„За първи път през миналата година беше отворен пазара за Турция за говежно месо. Една голяма част от животните – 200-250 кг бяха реализирани именно на този пазар. Условията за доугояване в България обаче все още не са на това ниво, на което трябва да бъдат.
Най-важното в сектора на месодайното говедовъдство е добавената стойност на продукцията и това тя да остане в България. Трябва да се опитаме да направим така, че да задържим колкото се може повече животни у нас, да постигнем едни по-високи килограми и по-голяма качество на трупното месо“, смята председателят на камарата.
България е позиционирана на стратегическо място на географската карта“, каза Андонов

Геоги Андонов: Оттук нататък трябва да се създадат условия за защита на цената на месото.


„Нужно е да създадем условия, така че да защитим една по-висока цена на нашия продукт, която да формира по-голяма рентабилност на целия бранш. Като се надявам след време изцяло да не зависи от помощта на различните мерки за европейска солидарност. Смятам, че формирането на висока и постоянна цена ще даде една по-голяма устойчивост на целия сектор, не само на сектор животновъдство“, добави животновъдът.


Новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. няма да подмине и сектор месодайно животновъдство. 


„Вероятно схемите за подпомагане ще бъдат по-различни в новия програмен период. Искрено ние се надяваме точно на това. Схемата за подпомагане на животни под селекционен контрол изигра своята роля и тя не е малка. Оттук нататък обаче трябва да мислим за създаване на условия за изсветляване на този сектор; за вкарване на добри практики, свързани с реализацията на продукцията на месото. Всичко това се надявам да рефлектира и върху самите програми, които ще бъдат залегнали в следващия програмен период след 2020 г.“, заключи Георги Андонов.