Още девет кораба със зърно напуснаха украинските пристанища съгласно споразумението за износ на зърно, подписано в Истанбул. Това съобщи турското министерство на националната отбрана. 

Крие ли се проба на некачествена украинска пшеница?
В изявление на министерството не се разкриват точките на тръгване или дестинациите на корабите.
Износът на зърно от Украйна се срина, след като Русия нахлу в страната на 24 февруари 2022 г. и блокира нейните черноморски пристанища. Всичко това повиши световните цени на храните, предизвика хаос и повдигна редица въпросителни относно продоволствената сигурност на Европа, Африка и Близкия изток.

Министерството: Искаме от ЕК извънредна мярка за частно съхранение на зърно

На 22 юли 2022 г. Турция, ООН, Русия и Украйна подписаха историческо споразумение в Истанбул за възобновяване на износа на зърно от украинските черноморски пристанища, който беше спрян поради руското нашествие.

В Истанбул беше създаден Съвместен координационен център с представители на трите страни и ООН, които наблюдаваха пратките. Тогава украинския министър на инфраструктурата Александър Кубраков написа в Twitter:

„Готови сме да увеличим обемите си до 3 млн. тона на месец, за да предотвратим глобалния недостиг на храна“.

Не само, че недостиг на храна няма да има, но и обемите на пратките бяха значително повишени. По информация на Reuters от украинското министерство на инфраструктурата става ясно, че от 1 август до момента общо 211 кораба са пренесли 4,7 млн. тона селскостопански продукти през зърнения коридор.

Европа вече сякаш се успокои, че продоволствена криза няма да има. Всъщност дори тази информация най-вероятно е обнадеждаваща за редица производители, търговци и прекупвачи, но не и за българските зърнопроизводителите. У нас сагата с украинското зърно и неговото качество, пласиране и преработка продължава да бъде на дневен ред.

И докато страни като Полша и Румъния вече са решили "проблема" си с вноса от Украйна, ние влизаме все по-дълбоко в казуса, пазарът продължава да бъде под натиск, а зърнопроизводителите коментират, че все още не срещат коректно отношение от страна на търговците. 

Темата обаче може да има развитие в положителна посока, тъй като в понеделник, 26 септември, България поиска прилагането на мярка за частно складиране на пшеница и слънчоглед на Съвета на министрите. Целта е да се използва празният капацитет на складовете у нас, като се заплати съхранението, за да може земеделските производители да получат реално заплащане за своята продукция.

Разбира се, тук отново има и втора гледна точка затова  адекватни ли са предложенията на държавата и начините, по които се опитва да се справи в казуса.

"След като дадохте на зърнопроизводителите пари да си построят складове, сега искате да им дадете и да съхраняват зърно. Господа "управници" това можеше да го искате, ако имаше публични складове и т.н., но при сегашната ситуация, където над 2/3 от складовете са собственост на зърнопроизводителите, е безумие!", коментират читатели на Агри.БГ.

Към момента обаче все още нищо не е напълно решено. Предстои да видим как държавата ще се справи със ситуацията и кога сагата с украинското зърно в България ще приключи.