Напоителните системи трябва да бъдат разделени в организационно отношение. Това предприятие е едно от последните, които не са реформирани, а това е належащо. 
 
Това каза пред Фермер.БГ бившият министър на земеделието Нихат Кабил по отношение на проблемите с напояването в страната и амортизацията на съоръженията на „Напоителни системи“. 
 
Трябва да има едно държавно предприятие, чиято основна задача да бъде борба с вредното въздействие на водите. По Закона за водите да бъде на бюджетна издръжка, да не формира печалба, но да бъде в постоянна готовност като дойдат високите води по Дунав, да се направи отводняване и така да се ограничи вредното въздействие на водата“, каза Кабил.  
 
По думите му има решение на проблема, но за тази цел доставката на вода до земеделските земи трябва да бъде организирана по пътя на водата и да има сериозна реорганизация. 
 
 
„Да се образуват няколко експлоатационни търговски дружества, които да бъдат отворени не за публично-частно партньорство, а до 49 процента, който желае да може да инвестира в тях като физическо или юридическо лице. Така ще се влее свеж капитал в тях, а не да се чака само от държавата“, обясни Кабил. 
 
Тези дружества да са съобразени с водосбора в страната по големите реки – Дунав, Марица, Струма, Тунджа и т.н. и да предлагат на фермерите гъвкави схеми.
 
„Не, примерно, да се определя цена от 0,12 лв. на куб. метър вода, която идва гравитачно при фермера. Защото в тези пари са вложени и куп други неща, които не могат да се избият. В този случай фермерът, който принципно  трябва да полее три пъти царевицата с по сто кубика норма. Това струва определен брой пари и като се умножи по три, крайната сметка излиза висока. Затова той решава да полее един път“, обясни Кабил. 
 
Според него напоителните система трябва да имат гъвкавост в предлагането на услугата, а не да бъдат само доставчици на вода, както досега. 
„Получават едни заплати. Има заявка – доставят вода, няма заявка – не доставят вода, но пак получават заплати. Но откъде идват парите? Това не е подход, не само икономически, но и съвременен“, коментира бившият министър.