В земеделието много важно е планирането и предварителната подготовка. Съответно и програмите за подпомагането му трябва да са планирани и известни по рано на стопаните, за да може те да се подготвят, защото опитът ми показва, че нещата често се случват в последния момент, заявява собственикът овощен разсадник Тихомир Узунов. 

Фермер за подмярка 4.2: Ще се пенсионирам, докато получа одобрение

Той е един от производителите на овошки, с които са изпълнени редица програми с европейски средства и е горд с този факт, но отбелязва, че начинът по който това се случва у нас, сякаш често остава на ниво усвояване на средства, а не стратегическо планиране на производството. По думите му нещата трябва да поемат друг курс и то на ниво държавно ръководство, а не само проверки по стопанствата.

Тихомир Узунов: „Масово направихме градини с череши и сливи по мярката 6.3. Но считам за адекватно да има предварително уведомяване за предстоящи програми година по-рано, които се планират у нас, за да може правейки си справка в Министерството, ние да се подготвим да обезпечим стопаните с овощни насаждения, с които те възнамеряват да участват за финансиране. 

Нужна е информация за приоритетните култури, които ще се садят догодина. Да се знае, че ако садите ябълки примерно, те имат нисък коефициент и трябва да се достига определено количество. Така ние производителите на разсад ще знаем какво ще се търси следващата година, защото нашето производство няма как да стане за месец-два."

Има и друг проблем - производителите често избират това, което може да достигне висок коефициент на по малка площ, споделя производителят. Дава за пример бума на насажденията със сливи, а когато секнаха парите за тях, резкия спад в търсенето им за разсад. За да го няма това периодично лутане в овощарството, Тихомир смята, че трябва да се въведе някакъв вид райониране на производството, за да може то да е устойчиво без големите амплитуди на подем и после срив.

Тихомир Узунов: „Много често масата от земеделски производители разбират в последния момент, че след месец примерно се отваря еди си коя програма. Идва при мен овощар и ми казва: „Имам месец да засадя 1000 кайсии“. Как става това?! Миналата пролет имаше обявен прием през април месец с много кратък срок за изпълнение, което наложи развили се вече овошки с листа да ги засаждаме наново. Процентът на прихващаемост в този случай е минимален. Половината насаждения изсъхнаха."

Тихомир, които отглежда всяка клечка с любов не проумява как може да се унищожават плодни дръвчета или да се застрашава производство, за да се влезе в някакви много форсирани административни срокове, които често са нелогично поставени във времето.

Тихомир Узунов: "Масово се изсичат горите, а ние сме хора, които даваме живот от една пъпчица, от една подложчица. Могат управниците да помислят за това, дори не искам субсидии, но някой да дойде, да седне с нас, производителите на разсад и да каже: „Ето, вие сте производители, нека изготвим план, карта за залесяване, за плодни, за костилкови насаждения по райони. Така се затриват и горите и земеделието. 

Защо българската ябълка се затри, а се внася полската с огромна надценка за крайния клиент, която не помръдва и след месеци като цвят и форма, което е показател за това колко е ябълка? 

Политическите решения могат да се обединят с българските производители още на ниво разсад, за да се гарантира качествено родно производство. 

Правил съм градини на Краище на 1200 метра надморска височина, където овошка няма да вирее. Още първата година зайците обелиха дърветата и ги изядоха, след две години градината се провали. Защо в този район, където има само бор и ела, са принудени хората да садят сливи и череши? Това са места подходящи за залесяване, където горите трябва да останат такива."

Въпреки големият интерес към овощните насаждения, Тихомир споделя, че може да се похвали с малко производители, които в годините продължават да инвестират усилия и средства в развитието на градините си и от които получава обратна връзка и след усвояването на евросредства.

"Има хора, които правят градини за пари и такива отдадени на работата. Едни производители в на сливи около 150 дка, с които дори не сме участвали по програма, редовно ми се обаждат за консултация и мога да кажа, че дори сме в приятелски отношения. От тези 150 дка овощарят набра 300 тона продукция тази година. Старае се за всяко дръвче и гори в работата си, купи си дори комбайн за събиране на плодовата продукция. За мен това са истинските земеделци.

Щастлив съм когато буквално виждам и след години как продължават да се берат плодовете на моя труд, положен в началото за тези дръвчета", споделя Тихомир.