Едва ли е чудно, че в подножието на Малашевска планина най-добре се отглеждат Малашевските дългокосмести кози. Това показва и личният опит на животновъда Антон Укев, който вече 10 години се грижи за 220 животни от местната порода в благоевградското село Микрево.

Биомандра експериментира със сладолед от боза и сок от рози

„Гледал съм още Саанска и Българска бяла млечна коза, но предпочитам Малашевската, защото е устойчива и е свикнала на нашите климатични условия. Млеконадоят е по-малък – около 1,5 л дневно, докато синтетичните породи дават по 3-4 л. Но не искам да пробвам с други, по-високодобивни животни, защото няма да виреят лесно тук, в нашия район“, смята Укев.

Неговите кози са под селекционен контрол и се отглеждат свободно пасищно. Доят се два пъти дневно, като в периода между май и юли доенето достига три пъти. Укев е закупил апарат за механизирано доене, но според работниците така ставало по-бавно и предпочитали да го правят на ръка.

Животновъдът сам осигурява фуража за козите, като отглежда основно ечемик и люцерна. На колеги говедовъди продава сеното от ливадите, а люцерната оставя изцяло за своите животни. Не иска да увеличава бройките, защото липсва работна ръка. Изкупната цена на млякото също е пречка.

„За една година цената на козето мляко се вдигна само с 5 ст./кг – от 80 ст. на 85 ст. Със сигурност трябва да затворим цикъла, за да ни излиза сметката. В момента произвеждаме зряло сирене и кашкавал на ишлеме. Имаме постройката за мандра, която ще заработи от догодина. Инвестираме само собствени средства, програмите не са за нас“, категоричен е Укев.  

Заедно със своята половинка в живота – Соня Китанова-Укева, представиха своята марка Екоферма „Укеви“ на Земеделския форум в Гоце Делчев на 15-16 октомври. Потенциални клиенти и търговски партньори можеха да опитат комбинациите на козе сирене с манатарки, билки, сушени домати, маслини, босилково песто и други съставки - плод на сръчните ръце и усет за вкус на Соня.

Двамата млади планират да затворят цикъла на производство, да открият фирмен магазин до мандрата и да зареждат други търговски обекти в района. Обмислят да се пробват и с месодайни породи, но всичко с времето си, споделят Антон и Соня.