Схемите за обвързана подкрепа за зеленчуци се превърнаха в приятна хапка за редица земеделски производители, често наричани чертожници. Преминахме през свръхпроизводство на тикви, стигнахме до свръхдеклариране на картофи, т.нар свински картоф. Можете ли обаче да познаете какво следва? 
 

Началото

 
През 2016 г. България произведе рекордно количество тикви. Това не остана скрито за Европа. През 2017 г. Евростат публикува любопитна статистика именно за тиквите. От нея стана ясно, че през 2016 г. България е била водещ производител на културата в ЕС, задминавайки Испания, Франция, Германия и Португалия с реколта от 133 000 тона тикви. През 2017 г. производството отново се нормализира и заема традиционните си стойности – 20 хил. тона годишно. Сами се досещате, че цифрата е изражение на факта, че субсидия за тикви спря да се отпуска.
 

След като се справихме с тиквената офанзива, на дневен ред дойде въпросът ще се превърнат ли картофите в новите тикви?

 
През изминалата година председателят на асоциацията на картофопроизводителите – Тодор Джиков представи пред Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) документ със сертифицираните площи с картофи. Според него площите са 35 000 дка. 
 
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) обаче изплаща субсидии за картофи за 110 000 дка. След предложение от страна на изпълнителния директор на Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци (БАОППЗ) Чавдар Маринов за сертифициране и на останалите площи с картофи, от ресорното ведомство излязоха със становище.
 
„Според МЗХГ това са дребни производители и не било задължително да се сертифицират, което е абсурдно. Аз им предложих да направят проверка и да видят колко от бенефициентите с какви площи са, защото съм сигурен, че никой няма да започне да прави схеми с по 5-6 декара, а това  са площи от 500 и 1000, че и нагоре декара. Разликата от 36 000 до 110 000 декара в стойностно изражение е 11 млн. лв. Тоест тези пари се плащат нерегламентирано. Тези 11 млн. лв. са 46 процента от бюджета за зеленчуците, които де факто се дължат на реалните производители“, коментира тогава за Фермер.БГ Чавдар Маринов.
 
Ако оставим настрани въпроса дали трябва всички площи с картофи да бъдат сертифицирани или не, идва другият проблем – масовото засаждане на т.нар свински картофи. По думите на редица фермери той е за храна на животните, а засаждането му се извършва с цел източване на субсидии.
 
„Семето за този картоф, по информация на картофопроизводителите, е около 8 лв./дка, а реалният картоф, който се гледа в България за консумация, разходите само за посадъчния материал са около 150 лв. Масово в момента има насаждения от по 5 000 – 6 000 дка с този свински картоф. Слагат се на междуредово разстояние през 2-3 метра и когато техническият инспекторат отиде на проверка на място, се вижда листната маса и те констатират, че има засадени картофи. Но реално тези картофи не са тези, които трябва да са“, посочи Маринов и добави: „Затова сме убедени, че картофите са модерните тикви“. 
 
 

Другият въпрос е колко бързо чертожниците ще се ориентират, че не картофите, а доматите са новите тикви.

 
„След като през 2016 г. бяхме рекордьор по производство на тикви. Сега ще бъде такъв, но при картофите, защото тези, които направиха схемата с тиквите, се прехвърлиха на картофите. 17 млн. лева е определеният бюджет за картофи, лук и чесън. Те ще получат около 100 лева субсидия. Чертожниците обаче тази сума вече не ги устройва, защото имат повече разходи при картофите. Все някоя обработка от срам трябва да се направи. Когато фермерите, които правят схемата разберат, че субсидията им ще падне на 100 лева, ще се прехвърлят на доматите. Там полското производство може да излиза 15 лева на декар, когато си вземеш евтини италиански семена. Схемата е проста – сееш със сеялка за пролетници и това е. Разходът ти накрая става максимум 30 лева на декар, а останалите 120 лева субсидия прибираш като чиста сума“, коментира запознат за Фермер.БГ.
 
Според него това ще доведе до спад в субсидията за доматите и корнишоните и съответно ръст при тази за картофите и лука, където всъщност се целеше намаление.
 
 
„Реално погледнато по начина, по който те го правят, аз мога да кажа, че сея домати. В същото време да сея пшеница, да я продам и да взема субсидията от доматите. Това е възможно, защото никой не ти идва на проверка. Тази година съм насял например 160 дка домати. Никой не е дошъл да види аз наистина ли съм сял домати. Това какво означава? На тези декари можех да сея всякаква друга култура, да си взема парите по обвързаната подкрепа, да си ожъна житото и да го продам и него. Някой ще попита ли МЗХГ как през 2016 г. произведохме 133 000 тона тикви, а тази година внасяме?“, добави фермерът.
 

Как схемата ще заработи?

 
„Всички в МЗХГ знаят как схемата може да заработи, но и на всички нас ни е ясно защо не се прави. Според мен не трябва да се определя бюджет за различните направления. Схемата трябваше да си остане почти същата, като да се махнат единствено лукът и картофите от нея. Другото важно нещо е контролът. Никой не те проверява, тук включвам и фактурите. На мнение съм, че освен добивите с фактури, трябва да се представят официални документи и за използваните семена, торове препарати. И вече на база на съответната култура, както и това какво си използвал и какви средства си вложил в производството ти, да се изплаща субсидия, която да покрие част от всичките ти разходи“, категоричен е производителят.