Трябва да се въведе национален регистър на неформалната заетост в земеделието. Той ще определи колко са заетите в сектора, колко от тях се осигуряват и какви мерки трябва да се предприемат, за да се ограничи и регулира неформалната икономика.
 
 
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на транснационален семинар „RAISE UP“, фокусиран върху противодействието на недекларираната заетост в сектор земеделие, организирана от Федерацията на независимите синдикати от земеделието, съобщиха организаторите на събитието. 
 
Според Пламен Димитров в изработката на този регистър трябва да участват браншовите партньори, защото те най-добре знаят къде се крият доходи в сектора, както и каква е заетостта по региони и отрасли.
 
Димитров отбеляза, че делът на недекларирания труд в земеделието продължава да е висок и еднодневните трудови договори не са довели до желания резултат - да извадят на светло труда в сектора. Друг нерешен проблем е социалното осигуряване на тези работници, които не се осигуряват и това тежи на обществото. По думите му за миналата година малко над 500 000 души са били работещите в земеделието, от тях само 110 000 се осигуряват, от които 63 000 са на постоянен трудов договор.
 

 
„Крайно време е да си дадем сметка – дали трябва да защитаваме яростно сумата, която получаваме за земеделие – около 10 млрд. евро за този програмен период – щом от нея не произлизат нито високи доходи, нито фискален принос“, коментира Пламен Димитров.
 
Над 80 процента е недекларираната заетост в сектор земеделие и нас, според анонимна анкета, обяви председателят на федерацията в земеделието Светла Василева. 
 
Тя добави, че по данни на НОИ сезонни работници или наетите на срочни трудови договори у нас са около 45 процента.
На срещата присъства и председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. 
 
Според нея дигитализацията и иновациите за подобряване на условията за труд могат да стимулират намаляването на недекларирания труд, а също така ще дадат възможност за това  младите хора така ще бъдат привлечени в селското стопанство. 
 
„В момента се предлага нов модел на предоставяне на подпомагане, което може би ще има отношение по темата за работата в земеделието. Трябва да изработим стратегически план като държава и вътре да запишем кои интервенции и мерки ще ни бъдат от полза. Комисар Хоган предложи да има таван на плащанията, който да бъде задължителен на ниво Европейски съюз, а не държавата да го избира. Към настоящия момент няма българска позиция по отношение на тавана. А така много от труда на хората ще излезе на светло, защото данъците, осигуровките и заплатите се приспадат“, каза Боянова. 
 
Тя припомни, че Европейската комисия предвижда всички политики на ЕС да се ангажират с миграцията, като една от мерките е да се осигури заетост на мигрантите в селските райони.