КНСБ се противопостави на исканията на работодателските организации за законови промени, с които да се улесни вноса на работна сила от трети страни.
 
 
Дискусията е във връзка с предложенията за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които през последните седмици се обсъждат в парламента.
 
За облекчения при наемането на работници в селското стопанство настояват редица браншови организации в сектора. Конкретни идеи за това представиха пред Фермер.БГ от Съюза на дунавските овощари. 
 
Ръководството на КНСБ обяви, че не са необходими облекчения за внос на работници от трети страни, а трябва да се предприемат мерки за връщане на квалифицираните българи.
 
Намеренията на КНСБ и КТ „Подкрепа“ са да поискат промените в закона да бъдат обсъдени на от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Получилите достъп до българския пазар на труда хора от трети държави през миналата година са 5156 души от 52 страни извън ЕС. Близо 4000 души са имали договори у нас за сезонна заетост до 90 дни.
 
 
Останалите са по другите механизми за получаване на достъп - "синя карта" и единното разрешение за пребиваване и работа.
Според председателя на КНСБ Пламен Димитров данните показват липса на наплив на чужденци.
 
Бизнесът и правителствата на две държави, които се сочат като донори за нашия пазар - Молдова и Украйна, също били скептични. „Вече осми месец двете проектоспогодби не могат да бъдат финализирани, защото няма интерес. Единствената финализирана е с Армения“, коментира Пламен Димитров.
 
Той определи като неоснователни исканията на работодателите да отпане пазарният тест, а също и списъкът на професиите, който върви с него за висококвалифицираните специалисти, които ползват режима на "синя карта".
 
 
От КНСБ са против също предложеното увеличение на дела на гражданите от трети страни, които се трудят в едно предприятие, от 10% на 20%.  Пламен Димитров уточни, че тези рамки не се отнасят до сезонната заетост. „Няма ограничения за туризма - колкото искаш украинци, можеш да внесеш“, каза той.
 
Депутатите вносители на законопроекта предлагат също срокът на разрешението за работа на чужденци у нас да се удължи от 3 на 5 години. „Това означава автоматично на петата година чужденецът да стане постоянно пребиваващ и български гражданин. Това не се знае дали е хубаво, или лошо, но при всички случаи законодателят не трябва да бърза“, заяви лидерът на КНСБ.