Започна прибирането на тиквената реколта, пазар има и веригите предлагат добра цена, разказва пред Агри.БГ родният производител от Мало Конаре Десислава Кабурова.
Тиквеното стопанство на Деси е около 150 дка, а отглежданите сортове са Матилда и Самсон – холандски еднотипни тикви, които са търсени основно от големите хранителни магазини. Стопанката отчита добър среден добив от 2-3 тона, за които е намерила и добър пазар в голям роден магазин.
Веригата ми иска тиквата на 40 ст./кг, а прекупвачите предлагат 25 ст./кг, понеже минава през 4-5 ръце. Много по-изгодно ми е да давам директно продукцията си в магазина, изчислява производителката.
"Тези сортове не са като българската тип цигулка, която има много по-малка трайност след обиране и нееднотипност на формата. Веригите вече научиха клиента, в което не вярвахме преди време, да търси тях. И това предпочитание не е само при тиквите, а при всички продукти. Клиентът очаква винаги, когато отиде в магазина, да намери същата продукция – тип, големина, вкус, която редовно си пазарува от там. Ние трябва да се съобразим с този факт", категорична е Деси.
По думите ѝ българската тиквена реколта ще намери приложение в супермаркетите до януари, когато прогнозира, че ще се изчерпат и нейните наличности. След това веригите ще внасят същите сортове тикви от Испания и Ниерландия, които ще се предлагат до март. Според нея съвсем реален е шансът за българските тиквопроизводители да намерят добро място и цена за продукцията си в търговските вериги.
Десислава Кабурова: „Магазините търсят производители, не могат да ги намерят и прибягват към т.нар. спекуланти. Не е задължително да се минава през посредник. Достатъчно е човек отиде на място и да обясни какво и колко предлага. Даже няма да го вкарат в плана, с който са обвързани големите производители, просто ще му вземат продукцията, защото такава липсва."
Търговските вериги искат да оправят имиджа си пред потребителите и все повече търсят стока от дребни и средни земеделци.
Самата договорка с търговския бранд не е сложна, по-сложно е да изградиш и приложиш такова земеделие, което да отговаря на изискванията. Това у нас обаче не е много лесно, признава Деси, но и изповядва виждането, че бъдещето е в отговорното и модерно земеделие.
Десислава Кабурова: „Ние имаме всички сертификати, включително Global G.A.P, прилагаме правилна растителна защита, водим изрядни дневници. Всичките ни мероприятия са контролирани от агроном. Няма как да пласираш стоката си на такъв пазар, без да изпълниш тези изисквания. За нас това е отговорност към клиента и храната. Много често зеленчуковата продукция край пътя, която се свързва с хубавото, нашето си, бабиното, всъщност е пълна с пестициди. Защото не се знае кой с какво е пръскал и наясно ли е какво е Би-58 или Нуреле."
Сертификатите не са евтини и спазването на изискванията не са лесни, но искам да кажа на всички производители, че пазарът с веригите не е труден и рисков.
Нерискова и добра кутура според производителката е и тиквата, защото има ниска себестойност и дава гарантиран доход за един земеделец. С отглеждането на зеле и тикви може да се поддържа нормална доходност и да се изхранва семейство - те дават сигурност в стопанството, заявява Деси, която се радва на току-що обраните си качествени тикви и се подготвя за голямото събиране на зелето в края на месеца.
Десислава Кабурова: „Ако се направят поливни, както е в нашия район, тиквите се отплащат много добре. Стават едри и дават висок добив.
Откакто премина онази прословута година на тиквите, пазарът се нормализира.
Тогава имаше изкуствено натягане на обстановката при тази култура, повечето зеленчукопроизводители намразиха тиквопроизводителите, защото им изядоха субсидията, което си беше грешка на Министерството. Но откакто премахнаха тиквите в обвързаната подкрепа и субсидарите отпаднаха, пазарът на тиквата се регулира – и земеделците сме спокойни, и консуматорите си купуват тиква на нормална и стабилна цена.“
;void(0);){kind=link}