Тази вечер Бог ще се роди, както се е раждал вече две хилядолетия. Богът на вярата и надеждата, Богът на упованието и отстояването, Богът на милосърдието, но и на гнева към фарисеите и лицемерите.

 

Този, който назова себе си Син Человеческий – и който ни учеше да сме като житните зърна: “Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.”

 

Този, който ни учеше да умрем в себе си, за да възкръснем за вечен живот – и който издвървя пътя от Рождество до Разпятие, за да ни докаже тази притча.

Този, който каза и показа, че Царството Божие е у нас, в душите ни – че там трябва да умрем като вкопчена в материалното плът – и там трябва да възкръснем като рожби на Духа – единния дух, който създава и движи вселената.

 

Помните ли Го? И ако да – то как го помните? Той за нас възкръсва и умира, за всички нас, за нас поема своя кръст по Голгота – вече две хилядолетия. Ние Го разпънахме и ние се отричахме от Него – по три пъти преди да пропеят първите петли, ние Го следвахме и ние му вярвахме, без да проумеем докрай Неговото Слово, и ние носехме името Му по грешни пътеки.

 

Каза ни това, което не разбрахме и затова не признахме. В гностическото евангелие на Тома е записано: “Аз съм светлината , която е над всички тях. Аз съм всичко. Всичко произлиза от Мен и всичко се връща при Мен. Разцепете дървото, Аз Съм в него. Вдигнете камъка, и там ще Ме намерите.”

Кази ни това, което признахме, но не разбрахме. В Евангелието на Матея е записано: “Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? ... Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.”

Кази ни и това, което искахме, но не смеехме да чуем и да повярваме – и още не смеем. Пак в Евангелието на Матея е казано: “Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. Вие сте солта на земята.”

 

Прочетете тези Му думи и се вгледайте в живота си. Блажени ли живяхте, блажени ли бяхте, какво ви попречи да бъдете блажени?

 

Тези думи показват свободата, человеческата свобода в нейния най-чист вид. Може да сте гладни и жадни, гонени и хулени – но можете да съхраните душите си, да си останете истински и живи – за разлика от гонителите и хулителите си. Можете да бъдете блажени. Трябва само малко кураж, за да отворите сърцето си за света. Защото вие сте солта на земята!