Точните граници на земеделските земи са важни за всеки собственик и стопанин. В основата на очертаването на всички видове терени стои Държавната геодезическа (GPS) мрежа.

Коя е най-честата грешка при очертаването на площите?

Как работи системата, разказват експерти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Близо 100 хиляди различни видове геодезически знаци подпомагат геодезията, картографията и кадастъра в страната. Това са обозначени бетонови стълбове, гранитни блокове, метални болтове, плочки и други.

Геодезическите знаци позволяват прецизно измерване на различни процеси, свързани със земната повърхност и ориентирането. 

Върху тях е изградена и функционира Държавната геодезическа (GPS) мрежа. Тя стъпва на маркираните ключови точки с точно определени координати, височини, стойност на ускорението на силата на гравитацията и компоненти на магнитното поле на Земята. 

Геодезическите знаци са различни видове в зависимост от измерванията и параметрите, които определят. 

Това са триангулачните точки от т. нар. „класически“ мрежи, точките от Държавната геодезическа мрежа, точките от Геодезически мрежи с местно предназначение, определени с Глобална спътникова навигационна система (ГНСС), нивелачните репери, гравиметричните и магнитните точки.

За поддържането на Държавната геодезическа мрежа отговаря Военно-географската служба, а за Геодезическите мрежи с местно предназначение – Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК).

Триангулация - що е то?

Триангулачните точки служат за определяне на разстоянието до обекти, като се използва геометрията на триъгълниците. При метода на триангулацията разстоянието до дадена точка се изчислява, като се измери разстоянието между две референтни точки и ъглите между обекта и правата, образувана от тези точки. Търсеното разстояние е височина в триъгълник, образуван от дадената и другите две известни референтни точки.

Поглед към историята

Изграждането на системата за измервания в България започва преди 165 години, когато през 1854 – 1855 г. по десния бряг на река Дунав австрийски геодезисти създават малка триангулачна мрежа.

Първата триангулачна мрежа на България е разработена от руските военни в периода 1877 – 1879 г. Те поставят  общо 1274 триангулачни точки. Сред обхванатите в мрежата са градски кули, църкви, минарета и мелници. 

В центровете на тези точки на дълбочина от 90 см под земята са били вертикално поставени бутилки, в които е имало листче с номера на точката. В периода 1920 – 1932 г. Географският институт при Министерството на войната създава Главната триангулачна мрежа на България. В каталозите на триангулачните точки, съхранявани в „Геокартфонд“ към АГКК, има данни за над 83 000 точки.

За съжаление голяма част от тези точки - над 50 %, са унищожени. Запазените са включени в новите системи, които подпомагат измерванията на Държавната GPS мрежа. Такава например е триангулачната точка на връх Мусала. Около 22 000 точки се ползват в геодезическите мрежи с местно предназначение с използване на глобалните навигационни спътникови системи

Параметрите на геодезическите знаци - координати, височини, стойност на силата на тежестта, магнитна деклинация - са необходими за изпълнение на практически, инженерни и научни задачи.

За да се изследват деформациите на една язовирна стена, например, са необходими стабилни знаци, с известни координати и височини, от които да се извършват периодични измервания. В противен случай няма как да се определи еднозначно наличието на деформации, които крият опасности.

Периодичните измервания на едни и същи геодезически знаци дават информация за хоризонталните и вертикални движения на земната кора.