Когато става въпрос за метеорологична прогноза, най-разпространените източници за достъп до такава, са уеб-сайтове, мобилни приложения, радио и телевизия. Какво обаче стои зад прогнозите и каква е разликата в различните източници? Това е въпрос, който малцина си задават. 

Колко надеждни са дългосрочните метеорологични прогнози?


Разбиранията, често се оказват грешни и много хора вярват, че прогнозата идва от метеорологични станции.


Източниците


Метеорологичните станции реално са само един от източниците на данни, които се използват при изготвянето на този вид прогноза. Освен тях се събират и данни от метеорологични балони, реални исторически измервания, сателитни снимки, доплерови радари и др. Обработката и анализа на съвкупността от това огромно количество данни стои в основата на метеорологичните модели.


Метеорологичните модели


Важен факт за моделите, които изчисляват прогнозата, е тяхната резолюция (стъпка) , която определя за район с каква големина е представителна прогнозата. В общия случай резолюцията на моделите започва от 30 км и може да стигне до 1 км. Колкото по-малък е районът, за който е представителна прогнозата, толкова по-точна следва да е тя или поне това казва теорията.


На практика се получават и леки разминавания. Различните модели изчисляват прогноза на различен времеви интервал, като най-често той е 6 или 12 часа.

 


Следващият важен фактор за прецизността на даден метеорологичен модел е  калибрацията на модела с данни в реално време. Колкото по-прецизна е калибрацията в реално време (главно с информация от сателитни снимки и метеорологични станции), толкова по-точна следва да бъде и прогнозата.


„Ефектът на пеперудата“ е в основата на изчисляването на прогнозата. Какво означава това?  Простичко казано, метеорологичните модели определят как се „зараждат“, „развиват“ и „придвижват“ метеорологичните явления.


Аз кой модел гледам?


Различните източници, които са достъпни в интернет пространството предлагат данни от различни модели, главно безплатни, с по –малка стъпка и по-ниска прецизност. Други, специализирани източници, правят анализ на по-голям брой модели и определят тяхната точност спрямо конкретния географски регион.

 

Материалът е изготвен със съдействието на Агро Климат.