За повечето български фермери класическият модел на застраховане е неработещ. През последните години техните колеги по света имат достъп до един друг вид застраховане – параметрично, което беше представено и у нас по време на Деветия агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в Пловдив.

Проект за градушките: Да се плаща при над 50% пропаднали площи

Със задачата да лансира този алтернативен вариант на застраховане се заема българска компания, която се свързва с най-големия презастраховател в областта на селскостопанското застраховане в Швейцария. Първа стъпка е събирането на сателитни данни за влажността в България по региони, което се прави от техен холандски партньор.

„Вече разполагаме с всички данни за България по региони за 10 години назад. Реално ги екстраполираме напред, за да разработим алгоритъма за застраховане. Вече имаме и решения за издаване на полици“, обяснява брокерът Христо Шарков.

Към момента такъв модел на параметрично застраховане не е прилаган в България. Той вече работи в страни като Русия, Украйна, Казахстан, Германия, Балтийските държави. Навлиза дори в Азия. 

„Реално ние не гледаме какво става на полето, а какво показва сателитът. При нас субективният фактор е нула. Имаме перфектна корелация на данни с добива. Използвайки технологията, ние намаляваме човешкия фактор и съответно разхода“, допълва Шарков.

Брокер: При параметричното застраховане изплащането е много бързо, защото трябва само да се засекат данните със сателита. Освен това фермерите могат да следят какво се случва през телефона си.“ 

Експертният анализ показва, че България следва тенденцията на повечето държави в Средиземноморския регион – на всеки 4 години се наблюдава засушаване. 

„Нашата страна попада в един изключително рисков район на суша, градушки и наводнения. Освен това ние сме една от страните членки в ЕС, в които най-малко се работи за субсидиране на застраховането. А без субсидии директно за застраховане фермерите много трудно се престрашават да го направят“, категоричен е експертът.

По думите му параметричното застраховане работи много просто. Чрез сателита се изчислява дали са достигнати определени параметри на засушане. 

„Тогава се активира т.нар. тригър и на тази база се изплаща обезщетение, без да се налага някой да идва на място и да обикаля из блоковете, за да констатира пропаднали площи“, обяснява застрахователят.

Той и неговите партньори вече са определили фазите на влажност за всяка култура по региони. Например за пролетниците в България фазите са две – от 15 май до 30 юни и от 15 юли до 15 август. Във всяка от тях има по три основни тригъра, т.е. измервания за съответното ниво на влажност. 

„В зависимост от това, дали даденият параметър е достигнат, се изплаща обезщетение буквално на първия ден след фазата. То е в размер на 2-4-6% съответно за суша, тежка суша и екстремна суша. Може и с натрупване. Този процент се изплаща върху застрахователната сума“, уточнява Шарков. 

Брокер: „Стойността на изплащането се определя на базата на хектар, добив и цена на добива.“

С това решение може да се покриват пропаднали площи не само при суша, но и при дъжд. В България то тепърва ще се прилага, но ето как става изплащането в други страни. 

„В Казахстан, където сушата е голям проблем, максималната премия е 4,5%, а максималното изплащане е 50% от застрахователната сума. В Украйна и Русия е около 2–3%. В Балтийските държави е 1,5%, тъй като там има много валежи“, даде за пример швейцарецът Марсел Андрисе от компанията партньор.

семинар на НАЗ 2019