При провеждане на растителнозащитни мероприятия най-голяма производителност се постига, когато се използва селскостопанска авиация. Спрямо наземните машини авиационната техника има редица други предимства. С нея може да се работи непосредствено след силен дъжд или напояване, избягва се утъпкването на почвата, пръска се с относително малки количества работен разтвор. Неколкократно по-голямата производителност на селскостопанската авиация дава възможност дори в големите овощарски масиви наложилите се пръскания да се извършват в срок от 2-3 дни.
Най-голям недостатък на авиохимичната борба е по-голямата зависимост на струята от силата на вятъра поради значително по-дребнокапковото разпръскване на разтвора. Самолетите и вертолетите не могат да се използват в насаждения, където преминава високо напрежение или има други препятствия. Авиационният метод се влияе силно от метеорологичните условия - мъгла, възходящи въздушни течения и др., опасността от отнасяне на препаратите извън третираната площ е често явление.
Сериозен недостатък при пръскането със самолети е, че се получава добро покритие предимно на горната страна на листата, в горните етажи на короната. Поради това използването им през вегетационния период е почти невъзможно.
Значително по-качествена, а оттам и по-ефективна е работата на вертолетите. Завихрянето на въздуха, което се създава при летенето на вертолетите с по-малка скорост, предизвиква по-голямо движение на капките. Струята от носещия винт създава обратен поток на въздуха от земята към върховете на растенията и увлича със себе си падащите капки. Това способства капките да проникват по-дълбоко в листната маса на растенията включително и във вътрешността на короните, от долната страна на листата, плодовете, клоните и клонките. Предимствата на хеликоптерите са валидни само при летене с относително по-малка скорост - до 13-14 m/s (до 50 km/h) и не по-високо от 6 m от върховете на растенията.
При ябълката и крушата се получават задоволителни резултати само в предцъфтежните пръскания, т.е. до нарастването на листната маса и зашумяването на короните. При следващите пръскания качествено се обработват само връхните части на короните, поради което самолетите не бива да се използват. Пръсканията се правят при двупосочно минаване с 15 l/dka разтвор. Задоволителни са резултатите само срещу струпясването, но не и срещу брашнесгата мана. Спрямо неприятели (растителноядни акари, ябълковия плодов червей, листоминиращите молци и др.) не се получават добри резултати и самолетите не трябва да се използват.
За борба с червените листни петна по сливата се извършва двупосочно третиране с по 15 l/dka работен разтвор. Същият работен разтвор се употребява и при черешата и вишнята за борба с черешовата муха и другите вредители. Самолетите могат да се използват за пръскане на прасковата срещу къдравостта само в краен случай, тъй като ефектът от това пръскане е твърде недостатъчен.
Концентрацията на работните разтвори за самолетните пръскания трябва да бъде такава, че да осигурява на декар същите количества от употребяваните препарати, както при работа с надземните машини.
С вертолетите може да се води зимна борба с плоските щитоносни въшки (предимно калифорнийската), особено в случаите, когато пръскането не може да се извърши своевременно с наземна техника поради силно преовлажнена почва и не своевременно изнесени клони от резитбата.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА