В българския народен календар Гергьовден е един от най-почитаните празници през годината и най-големият пролетен празник. Традиционно се чества на 6 май и с него се предвещава настъпващото лято и се поставя началото на новата стопанска година. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги - повелител на пролетната влага и плодородието; покровител на земеделците - най-могъщият покровител на стадата.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, на празничната трапеза задължително присъства обредният хляб, но също така и агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Интересно поверие е, че на Гергьовден не трябва да се дават млечни продукти назаем.

 

През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята миналогодишното великденско червено яйце, за да е плодородна нивата.

 

На Гергьовден се берат различни билки - гергьовче, здравец, коприва и чесън. Наричат се билки против "лоши очи" и с тях се правят венци, които да се окичат на жертвеното агне и котлето на първото издоено животно. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пие; другата част се изсипва в реката, за да е обилно млякото.

 

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

 

Наред с обичаите за здраве и плодородие на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма, като чесън, коприва, къпина или глог.