Тази седмица изтече срокът за обществено обсъждане на новия проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. Това е втория проект на същата тема в рамките на няколко месеца. Въпреки че в някои отношения този вариант се е опитал да даде по-всеобхватна уредба на някои отношения, съвсем не съм на мнение, че той е успял в това отношение и е по-добър.
 
 
Така започва коментара си адвокат Стефан Вачев, предоставен на Фермер.БГ, като в този текст акцентът са разпоредбите, касаещи уедряването на земеделските имоти и договорите за ползване на земеделските земи.
 
Положителна стъпка е включването на договорите за аренда, но уредбата според мен е незадоволителна и меко казано объркваща.
В проекта са предвидени няколко различни начина на предоставяне на ползването на земеделските земи.
 
В началото е направен опит за даване на обща уредба за предоставяне на ползване на земеделските земи, след което е предвиден договор за аренда, после договор за наем и накрая договор за съвместно обработване на земеделска земя. 
 
В общия случай ползването на земеделски земи се предоставя чрез договор, който, ако бъде сключен за срок от 1 година трябва да е с обикновена писмена форма, а ако е със срок над една година – с нотариална заверка на подписите. Не е предвидена заверка на съдържанието, която според мен е необходима.
 
Така, както е направен проектът, излиза, че ако кръстя договора си „Договор за ползване на земеделска земя“, а не „договор за аренда“ или „договор за наем“, то няма проблем да го сключа за срок от 10 или 30 години дори и само с един съсобственик, притежаващ да речем 5% от идеалните части.
 
При съсобствен земеделски имот Договорът за аренда се сключва от най- малко 50% от съсобствениците, а Договорът за наем – от  най- малко 25% от съсобствениците. И при двата случая неспазването на това изискване не води до недействителност на договора, а го прави договор със срок от 1 година.
 
При това положение леко се размива и губи и смисълът на разделението на договорите за ползване и се стига до доста голямо объркване – мисля, че в тази насока трябва още доста да се поработи над проекта.
 
Не знам също така доколко е разумно определянето на минимално рентно плащане, особено в частноправните отношения, тъй като се касае до икономически критерии, които подлежат на договорка между страните. Определянето на този минимум ще доведе до множество неразбирателства и спорове между страните, което в никакъв случай не от полза за когото и да е. Така или иначе и в момента има приблизителни средни цени и се работи по тях – не виждам смисъла от излишно формализиране в тази насока.
 
В проекта е предвидено, че „Уедряването представлява обединяване на земеделски имоти по споразумение на собствениците въз основа на план за уедряване.“ 
 
Никъде обаче не е предвидено в каква форма трябва да бъде това споразумение, което ще рече, че и обикновена писмена форма е достатъчна. Това е така, тъй като вещноправен ефект се постига чак с решението на общинската служба по земеделие, а не споразумението между собствениците. 
 
Това според мен ще създаде предпоставки за редица проблеми, свързани с недобросъвестни действия на някои лица, тъй като след споразумението производството изглежда да се развива по чисто административен път, без участието на собствениците на имотите, включени в плана за уедряване. Не е предвидено и какво се случва, ако имотите са съсобствени. 
 
Притеснителна от чисто практична гледна точка ми се вижда разпоредбата, че договорите за наем или за аренда на имоти, включени в плана за уедряване, се прекратяват с влизане в сила на решението за уедрените имоти след изтичане на съответната стопанска година. 
 
Според мен трябва да се предвиди механизъм, по който арендаторите, а и наемателите на имоти, които влизат в плана за уедряване да могат за защитят правата си, защото прекратяването на договорите им ex lege неминуемо ще доведе до негативни за тях последици.
 
Обезпокоителен е също така фактът, че  условията и редът за изготвяне и одобряване на плана за уедряване се определят с Правилника за прилагане на Закона. Според мен можеше поне основната рамка да бъде предвидена в Закона, а подробностите вече да бъдат доуточнени в Правилника за прилагане.