Европейците проявяват все по-силен интерес към естествените, местно отгледани и сезонни селскостопански продукти и не искат храната им да бъде замърсена от генетично модифицирани организми или остатъци от пестициди и химикали, разкрива доклад на Европейската комисия.


От Брюксел обещават че анкетата, проведена сред повече от 45 хиляди респондента в периода между 15 януари и 10 април, ще се отрази на решенията относно продължаващата законова реформа на органичния сектор.
 

Първото предложение на аграрните специалисти на ЕК относно промените в бранша се очаква към края на годината. Коментатори предвиждат то да акцентира върху укрепването и хармонизацията на системите за контрол на органичните продукти в различните държави от ЕС, както и за подобряване на прозрачността на правилата, отнасящи се до вноса. Реформата трябва да определи и границата на толерантност към някои субстанции, използвани в ограничното земеделие, като витамините.
 

Европейския комисар по земеделие Дачиан Чолош обаче подчертава, че не трябва да се допуска прекомерният надзор да задуши развитието на бранша.
 

„Важно е да избегнем капана на регулации, които са толкова сложни и скъпи, че за малките фермери и компании да е на практика невъзможно да се занимават с органично земеделие”, подчерта той.

[news]

Към момента, около 2% от хранителните стоки, продавани на Стария континент, са с етикет „органични”, а органичните ферми са 200 хиляди, или 2% от всички селскостопански производители, изчисляват от Европейската комисия. През последните десет години, площта, на която се отглеждат култури, свободни от химикали и ГМО, се увеличава повече от два пъти.
 

Според европейските правила, само храна, която е съставена от поне 95% органични селскостопански съставки, може да бъде продавана като органична. Фермерите, заели се с този бизнес, трябва да прекратят или драстично да ограничат използването на синтетични химикали като торове, пестициди и медикаменти. За вносните продукти важат същите правила, като тяхното прилагане трябва да бъде доказано чрез съответната документация.
 

По-подробна картина на органичното земеделие в Европа и света представя FiBL-IFOAM в последното си проучване, публикувано през 2013 г. и включващо 162 държави. Според доклада, към края на 2011 г. 37.2 млн. хектара селскостопанска площ е била използвана за органично земеделие по света. Най-мащабни територии за тази цел отделят Океания (12.2млн. хектара, 33% от световната площ) и Европа (10.6 млн. хектара, 29%). Следват Латинска Америка (6.9 млн. хектара, 18.4%), Азия (3.7млн. хектара, 10%), Северна Америка (2.8млн. хектара, 7.5%) и Африка (1.1 млн. хектара, 3%).
 

По държави, лидери са Австралия с 12 млн. хектара, Аржентина с 3.8 млн. хектара и САЩ с 1.9 млн. хектара.

На глобално равнище, около 0.9% от земеделските площи са отделени за производството на органични храни, като най-голям дял са посветили Океания (2.9%) и Европа (2.2%). За Европейския съюз, този процент е над двойно по-висок – 5.4 на сто. Някои държави водят със значителна преднина – Фолкландските острови (35.9%), Лихтенщайн (27.3%) и Австрия (19.7%), а в десет държави, предимно европейски, делът на органичните площи е двуцифрен.
 

На Стария континент около 290 хиляди фермери са избрали органичното земеделие към края на 2011 г., изчисляват от FiBL-IFOAM. Най-значителни площи за чиста от химикали продукция посвещават Испания (1.6млн. хектара),Италия (1.1млн. хектара)и Германия (1млн. хектара). В седем държави от региона делът на органичните земи е двуцифрен – Лихтенщайн (29.3%),Австрия (19.7%), Швеция (15.2%),Естония (14.8%),Швейцария (11.7%), Чехия (10.7%) и Латвия (10.4%).
 

Продажбите на органични продукти също се увеличават – с 9% спрямо 2010 г., до 21.5 млрд. евро. Най-значим пазар е Германия с оборот от 6.6 млрд. евро, следвана от Франция с 3.8 млрд. евро и Великобритания с 1.9 млрд. евро.
 

Статистиката ясно доказва, че Европа е един от лидерите в областта на органичното земеделие - не само като производство, но и като потребителски интерес. Някои анализатори обаче си задават въпроса дали продължаващите икономически неволи на Стария континент няма да откажат домакинствата от усилията им да се хранят здравословно, и да ги принуди да изберат по-евтиното за сметка на по-качественото? Отговор на този въпрос, поне отчасти, дава изследване на европейските потребители, публикувано от Patrimonios alimentarios.
 

Оказва се, че профилът на купувача на органични храни не е еднозначен.Очертават се три основни групи клиенти, които посягат към този вид продукти.
 

Първият са регулярните потребители. Те обикновено са хора, които проявяват засилена загриженост за здравето си още преди да открият щандовете с органични храни. Често предаността им се дължи на алергии или заболявания, които не им позволяват да рискуват със съмнителни стоки, или са бременни жени, загрижени за целесъобразността на своята диета. Тези купувачи често следят с интерес новините за сектора, и са добре запознати с цените и предлаганите продукти. Точно те отговарят и за лъвския пай на продажбите – по 82% в Дания и Италия, и 60% за Великобритания.
 

Хората, които само понякога посягат към органичните храни, реализират по-малки обороти, но пък са мнозинство. Често те купуват просто от любопитство, или от импуливно, но крактосрочно желание да се погрижат за здравето си. За разлика от по-верните фенове на сектора обаче, те са по-внимателни с бюджета, отколкото с диетата си, и по-високите цени на органичните продукти често ги насочват към по-евтините алтернативи. Нередовният им клиентски интерес се дължи донякъде и на факта, че органичните продукти най-често се закупуват директно от производителя и не се намират лесно в супермаркетите, да не говорим за кварталната бакалия.
 

Третата група потребители са тези, които изключително рядко посягат към тези стоки и не вярват на етикетите „органична храна”. Те смятат, че това е само поредният трик на производителите да поискат повече пари. За да се спечелят те, секторът трябва да положи повече усилия за провеждане на информационни кампании и да засили прозрачността относно прилаганите регулации.

В крайна сметка се оказва, че не непременно финансите спъват органичното земеделие да продължи експлозивното си развитие. Имайки предвид, че разликите в цените между органичните и неорганични продукти се топят в последните години, по-важна задача изглежда да се завоюва доверието на скептичните купувачи. Именно в тази насока обещава да работи Брюксел.

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!