В различните обреди, обичаи и ритуали зърната на пшеницата са символ на богатство, плодородие и живот. На Петровден започва жътвата, като се приготвя обредна храна от прясно сирене и пшенично брашно, за да е чисто житото и бяло брашното на хората, а до Голяма Богородица, добрия стопанин трябва да е свършил с вършитбата. Народната поговорка гласи: 
 
„До Богородица сламата става на жито, а след Богородица - житото става на слама!"
 
Успение на Св. Богородица е голям народен празник, на който по традиция никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на свети места за здраве. 
 
До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция той е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера - дебел кол, за който връзват конете при вършеенето. После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата.
 
Стопанинът захранва воловете със спорниче, за да е на спор и берекет реколтата. Стопанката лисва пред колата кладенчова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.
 
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. В шестте района на България има различни видове обредни хлябове, но в тях винаги присъства символиката на класът зърно, слънцето, домашните животни и най-вече животът – децата. 
 
За празничната трапеза се коли агне, като предварително се захранва и прекадява, както на Гергьовден. Дробът на жертвата се вари и носи в черквата за освещаване. Месото се пече на открит огън на ръжен, после по съседски си разменят месо и баница за здраве като наричат: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!" в някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. 
 
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропикае кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки.