Ню Йорк, САЩ – село Странско, България – това е маршрутът, който Весина Васи съзнателно избира преди 5 години. Автоинструкторката оставя бизнеса си във великия метрополис и отива директно във великата бабина градина с истински зеленчуци. Звучи невероятно, но за нея това е най-нормалният избор.
Весина е от жените, които сами управляват живота си, знаят какво искат и не се страхуват да го правят. Преди да стане земеделец, тя е силно взискателен потребител, но не само – Весина носи смелостта на американската мечта и корените на родната земя в душата си. От тази комбинация се ражда отговорното и артистично земеделие, което тя практикува.
За Ню Йорк и Странско, за безоранните технологии, важността на чистата храна и какво е да рисуваш върху градина, разказва пред Агри.БГ 35-годишната градинарка.
Затворих фирмата, събрах си куфарите и реших, че идвам на село. Доста сериозен преход. Това, което много ме провокира, беше фактът, че съм израснала на село, тук бях през летните ваканции. Това са ми били първите стъпки в земеделието. Знаех вкуса на истинската храна и той много ми липсваше. В Щатите си бях купила органични семена на чушки и домати. Живеех в апартамент на последния етаж и реших да отглеждам зеленчуци в саксии. Какво стана обаче? От доматите излязоха мини чушки, от чушките – други странни комбинации. Бях крайно разочарована.
Това бе преломният момент. От осем години бях в САЩ и вече много ми липсваше качествената храна. Няма как да се опише, ако човек не е видял разликата. За мен е от първостепенно значение с какво се храня. Вярвам, че храната може да бъде лекарство. Прибрах се тук и отидох директно на село. Баба ми е с дългогодишен опит в земеделието и градинарството. Върнах се с ясната идея да отглеждам чисти зеленчуци.
Тук имам свобода на действие, земите са си наши, градината също. Исках да "нарисувам" градина. Буквално го правя – всички лехи са в различни форми, нямам прави редове. Залагам на спираловидната и кръглата форма. Не е само естетически, така се създава по-различна енергия. Това е експеримент, който искам да направя – всичко в градината ми е артистично, но много добре преценено кое къде да бъде.
Стремя се за изградя напълно безоранно земеделие със затворен цикъл. Прилагам мулчиране, правя си компост и собствена кокоша тор. Отглеждам различни видове зеленчуци – домати, краставици, тиквички, фасул, картофи, лук – класически български зеленчуци. От тази година отглеждам и овошки. На 400 км разстояние, в Монтанско работя заедно с един швейцарец, избрал България за живот и бизнес. Опитваме се да изградим устойчив такъв с екологично земеделие. Още сме на ранен етап, но целите и стъпките, които трябва да направим, са ни ясни.
Защото е по-доброто, по-отговорното. Последните две години имахме "битка" с баба ми (смее се) по темата. Тя е моят най-голям помощник, но вижданията ни са различни, нормално, тя е свикнала на тежък труд и иска още да си копае с мотиката. Оставих ѝ малка част да се вихри, а аз започнах да прилагам мулча в стопанството.
Мулчирането е прекрасно нещо. Направих си експеримент с три вида мулч и установих, че най-добрият е този, който е с раздробени клони - има най-голяма пропускливост, задържа влагата, а всички организми под него си живеят на воля, което е най-важното в крайна сметка – да не пречим на природата, а да й помагаме, да сме в синхрон с нея.
Липсата на работна ръка, категорично. Особено на хора, които да са добросъвестни, да работят с отношение към земята. На моменти това наистина ме отчайва, но няма да се отказвам. Искам да имам повече време, за да разработя различни технологии, но с пътуването по 400 км до различните стопанства и постоянната ангажираност в градината, е доста трудно. Възвръщаемостта засега е малка, но имам още планове. Магистратурата ми е "Психология", другата ми специалност е "Педагогика" и сега искам да направя на 8 дка център за трудова терапия и още интересни неща.
Трудно. Когато все пак имам такова, обичам да съм сред природата с кучето ми. Особено силно се зареждам на плажа - водата ме вдъхновява и ми идва музата да пиша стихове. Но въпреки че земеделската работа е доста трудоемка и изисква голяма част от времето ми, все пак успявам да съчетая полезното с приятното и релаксирам, докато приготвям сушени чери домати например под звуците на любима музика. Обожавам да готвя и консервирам.
Измислих салата в буркан, правя уникално песто и ред други неща. Правя клипчета и ги споделям в социалните мрежи. Обичам да получавам обратна връзка от хората, споделям, какво мисля, и правя, идеи, случки, философия. За мен контактът с хората е важен, както и този с природата - трябва да има обмен.
В Ню Йорк ми харесва свободата на мислене на хората и приемането на всеки такъв, какъвто е. Там срещнах хора от цял свят, от които научих за различията в техните култури, религии и вярвания. Не ми харесват обаче стреса и вечното бързане, което неминуемо води до бърнаут. Животът в Америка ми отвори съзнанието на нива, които не биха могли да се случат в България. Научих се да приемам хората независимо от вяра, етнос и цвят на кожата.
Там преоткрих себе си и се научих да се приемам такава, каквато съм, независимо от хорското мнение. За жалост, в България все още масово хората се делят, вместо да се обединят и да бъдат силни. Това е и една от причините да се върна - да покажа на другите, че има начин.
Мечтая да създам образователен център за малки и големи, където да се преоткрива взаимовръзката между хората и природата, в комбинация с терапия за душата. Обмислям центрове на различни места, което да задоволи и потребността ми от пътуване, което ме изпълва с нова енергия и позитивизъм. Общо взето, все хубави неща. Мечтая постоянно, но и действам, не спирам.
;void(0);){kind=link}