На празника на любовта и виното именичката Валентина Йосифова от плевенското село Бресте обикновено получава любимите си орхидеи от любимите си мъже – съпруга й и двамата й синове, но и някое друго новородено агне.
Стопанката на 60 овце всъщност е мъжко момиче. Успява да се грижи за дома, децата, възрастната си майка, животните, административната работа във фермата… и да запази усмивката си, защото всичко, което прави, е от любов.
Пред Агри.БГ Валентина Стоянова споделя историята си като жена фермер.
Аз съм израснала при животни. Моят баща е бил овчар над 30 години. До 4-ти клас след училище отивах при него в обора. Буквално прекарвах дните си с животните и исках да помагам. Бях мъжко момиче. Всичко в тази работа ми е познато. През годините съм имала и друга работа, свързана с хора. Но смело мога да кажа, че с животните ми е по-добре.
Със съпруга ми създадохме наша овцеферма през 2012 г., като избрахме породата Плевенска черноглава овца. В началото имахме повече овце, но впоследствие ги намалихме, защото сме само двамата, като аз съм сама през деня. Той е военен и пътува всеки ден до Плевен. В момента имаме 60 овце и 28 агънца от тазгодишната агнилната кампания.
Всъщност аз съм свикнала на многото ангажименти и работа и успявам да си свърша всички задачи. Тежа 49 кг, но мога и влача бали от по 40 кг. Веднъж, докато свалях едни бали от навеса, бях с гумени обувки върху мокра ламарина, подхлъзнах се, тръгвам да падам, но не пускам балата, скачам с нея. Разпънах си връзки и сухожилие на петата. Над 40 дни бях с надут крак, но няма как - животните не могат да чакат, няма кой да ме смени, така че продължавах да си върша работата.
Най-тежко, но и най-хубаво е през агнилния период.
Аз или мъжът ми, когато си е вкъщи, израждаме овцете. За негов късмет обаче само две родиха в негово присъствие, все на мен се падат сложните случаи (смее се). Две от овцете имаха по три агънца. При първата беше много тежко, защото агнето се беше завъртяло и тръгна да излиза с опашката. Слава Богу всичко приключи добре. След цялото напрежение, когато агънцата се родят и са добре, идва щастието и удовлетворението.
Ето това ми дава сили – радостта, любовта към животните. При нас не е точно работа, не е за пари и субсидии, ние си обичаме животните. Гледаме толкова, колкото можем. Мъжът ми в един момент ще може да се включва повече и тогава може и да разширим стопанството, но не ламтим за бройки и субсидии, искаме животните да са добре.
След като оправя къщната работа и грижата по животните, започвам направата на сирене от нашето мляко. Така реализирам продукцията си. Няма как да карам млякото, защото е много далеч от нас. Затова правя сирене, което се изкупува като прясно. Имаме си дългогодишни редовни клиенти. Понякога дори не остават количества за всички. Доволни сме от реализацията, клиентите ни също са доволни.
Трудности има много и от различен характер. Самият факт, че, когато започнах, имаше още 3-4 земеделски производители в нашето село, а вече останах само аз, сякаш показва положението. Но не е невъзможно, ако искаш и обичаш да си фермер.
Справям се и с административните задачи, които също не са малко. Документацията ми е прилежна. Когато ми идваха на проверка от ОДЗ – Плевен, дори ме попитаха дали могат да снимат дневниците ми за показно.
Слава Богу, проблемът с пасищата, които много колеги по други места имат, тук не стои. Имаме достатъчно пасища, аз ползвам общински, които са близо до нас. Моят фокус не са проблемите, а решенията.
Мога да съм с ботушите в кошарата, мога и с рокля и токчета навън. Като всяка жена и аз имам време и поводи за грим, парфюм и прочее. Но не ме влече суетата. Най-добре се чувствам в ежедневието, което имам. То ме изморява, но и зарежда.
В бъдеще, когато съпругът ми има повече свободно време, може би ще разширим стопанството с още овце. Имам всичко, за което съм мечтала, и си пожелавам живот и здраве, за да продължавам да го имам.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
;void(0);){kind=link}