Росица и Веселин Мангърови от новозагорското село Кортен са добре познати из цялата околия. Винаги носят по няколко дини под мишница, имат пет деца и танцуват народни танци с лекота. Когато преди 15 години се завръщат от Варна в родното село, като на шега се захващат с лозарство. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Днес обработват 90 дка с най-различни сортове, включително емблематичната Сливенска перла. Говорят много и бързо, винаги имат какво да кажат и успяват да заразят с ентусиазма си всички наоколо. Въпреки че според тях държавата не прави достатъчно за малките производители, те продължават напред, защото държат на традициите и любовта към земята и танците. 

Как се случи така, че се захванахте със земеделие?

Започнахме почти на шега. През 2005 г. се завърнахме от Варна и решихме да се захванем със собствен бизнес. Купихме си едно тракторче. Постепенно купихме втори, трети. Те са втора ръка, но ни вършат работа. Отначало обработвахме 20 дка, сега са 90 – наши и под наем. Цялото семейство се включва в работата. 

Вие сте голямо семейство. Някое от децата Ви има ли желание да продължи започнатото от Вас?

Имаме пет деца, които са ни винаги на помощ – дъщеря на 29 години и четирима сина съответно на 30, 25, 15 и 10 години. Засега все още никой не е избрал земеделието като основно занимание. Те са се ориентирали в други области – компютри, хореография, диджей.

Занимавате се активно и с народни танци. Къде е пресечната им точка със земеделието?

Завършила съм Варненски свободен университет с профил „Хореография“. Преподавам народни танци в начално училище в Нова Загора. Освен това ръководя група по народни танци, която много ми помага при брането на гроздето. Аз съм закърмена с традициите – обичам както да танцувам, така и да карам трактор.

Как отбелязвате Трифон Зарезан в този край?

Всяка година правим ритуал, който едно време беше много голям. Имахме голяма бъчва, с трактора я качвахме и зарязвахме лозята. Но кооперацията на село вече не съществува и сега празнуваме в тесен кръг. Държим на традициите. Членувам също в национално дружество „Традиция“ и ходим по възстановки из цяла България. С ансамбъла всяка година правим чеверме, за да отбележим края на сезона. Събираме се повече от 100 човека и се обличаме с народни носии. 

Остава ли Ви въобще свободно време?

Като цяло не, почивам си на лозето. Не успявам по друг начин, защото се занимавам и с много други неща, почивката ми е тук. Но не се оплаквам, това ми харесва.

Как си се представяте след 5 години?

Предполагам, че ще имаме повече лозя. Ще си закупим техника. В името на децата и тяхното бъдеще сме длъжни да опитаме. Надявам се някой ден те да продължат започнатото от нас с баща им.