Вече четвърта година Мира и Атанас Атанасови развиват своята козеферма в покрайнините на град Харманли. Тя е родом от село Шишманово и завършва Математическата гимназия в Хасково.
Житейският й път обаче я отвежда до красивата Бяла българска млечна коза, която семейството отглежда в дефилето на река Харманлийска. Тъй като трудно намират съвестни и работливи помагачи, в момента двамата млади сами отглеждат 200 животни, но разбира се, не без помощта на любопитните си две момиченца.
Всичко започна като на шега. Аз бях в майчинство и отглеждах децата си, а съпругът ми караше камион. Доста време обмисляхме какви животни да закупим и за започнем собствен бизнес. Едно време неговите родители, както и баба и дядо също са отглеждали животни.
Животните са красиви, дават повече мляко, лесни са за отглеждане. В момента 50 от животните са под селекционен контрол. В стадото имаме още Тогенбургска коза, която напред във времето можем също да развием.
Много хора от града ни се чудят как сме решили да се занимаваме с животновъдство. Но за мен всяка работа, която ти носи доходи и ти харесва да я вършиш, не е срамна. Обичаме животните, свикнахме с тях. Познаваме доста от болестите, знаем кога се пресушават и заплождат. Изкупуват ни млякото от мандра в Харманли, имаме и редовни клиенти от място.
Започваме със сутрешно доене. После чистим в обора. Държим на хигиената. Редовно дезинфекцираме, обезпаразитяваме, ваксинираме. За нас е важно животните да се чувстват отлично, така и ние ще имаме добра продуктивност, хубави яренца и качествено мляко. Клиентите ще са доволни, а ние държим на това.
На този етап, да. Средствата, които получаваме за нашия град, са добри. Не сме си лишили децата от нищо. Имаме две момичета – на 4 и 5 години. Идват с нас, играят с малките ярета, хранят ги. Дори изявяват желание да ги доят. Може би се лишаваме само от време.
Не искаме да се отказваме. Четири години не са малко. Тепърва имаме какво да учим и какво да направим, за да се развиваме. Разбира се, има моменти, в които искаш да се откажеш. Надявам се все пак да продължим и наистина да успеем.
Надявам се да вървим все по-напред и нагоре. Да увеличим животните до максимум 250. Да сме затворили цикъла на производство. Вярвам, че когато човек настоява, иска и има вяра в себе си, всичко се постига.
;void(0);){kind=link}