Мария Кадиева и нейният съпруг Георги отдавна са взели решение, че няма да произвеждат мляко, за да го продават на несправедливо ниска  цена на мандрите, а ще го преработват. Днес отглеждат над 300 кози на чист родопски въздух в пловдивското село Искра, а продукцията им е добре позната на фермерските пазари.

Дамите в селското стопанство

Как започнахте в началото?
Закупихме сградата през 2002 г., а от 2005 г. се занимаваме с животновъдство. Тогава закупихме първите кози, които бяха 340. Сега животните са 312. Наскоро направихме кооператив с друго семейство и събрахме двете стада. От 2015 г. имаме регистрация по Наредба 26. Построихме със собствени средства минимандра, където преработваме суровината в четири продукта – кисело мляко, сирене, кашкавал и прясно мляко.

Успявате ли да се издържате само с козите?
Да, само с това се занимаваме – животновъдство, преработка и реализация. Участваме на фермерски пазари в София, Пловдив и Бургас. Идват и клиенти директно във фермата. Ограничени сме в предлагането на своята продукция. Не можем да реализираме в търговската мрежа, а само във фермерски магазини. 

Коя е най-предизвикателната част от Вашата работа?
Може би реализирането на продукцията, защото то е завършек на целия ни труд. Ние отдавна сме решили, че няма да отглеждаме животни само за мляко, което да даваме на мандрите. Не е рентабилно. Първите литри, които продадохме в края на 2005 г., бяха по 27 ст. на литър. Впоследствие цената малко се увеличи, но не и толкова, че да имаме някаква печалба.

А коя е най-приятната част?
Срещата с клиентите. Няма нищо по-хубаво от това, да дойде майка, която държи 3-годишно дете, а е започнала да идва при нас, още докато беше бременна. Значи тази жена си е отгледала детето с нашето мляко и сирене и продължава да го прави. 

Как се виждате след 5 години?
Надявам се да ни е малко по-леко и работата ни да бъде по-спокойна. Сега е много натоварено, почти нямаме време за себе си и за почивка. Смятаме да останем с този обем, който сме в момента, и същото качество. Когато се увеличава производството, винаги се прави някакъв компромис с качеството, а ние не искаме това. 

Как се чувствате като дама в един доминиран от мъжете сектор?
Много на място. Тази работа ми доставя удоволствие. Аз обичам животните, да преработвам млякото, да правя хубав продукт. Обичам срещи с хората, които се хранят здравословно.

Кой е най-ценният урок, който сте научили през годините?
Постоянство във всичко – в отношението към животните, в начина на преработване. Това доверие, което сме спечелили, трябва по никакъв начин да не го нарушаваме.

Очаквате ли Вашите деца да продължат започнатото от Вас?
Имаме трима сина. Помагат ни много. Семейството, с което се кооперирахме, също има двама сина. Ако всички синове се включат в работата, ще станем една сериозна, силна бригада. Засега сме с надежди.