Човек трудно може да избяга от корените си, особено ако още прадядо му е отглеждал овце. Такъв е случаят с животновъда Рашко Кехайов, който посвещава и съпругата си Мариана в майсторството да отглеждат местни породи, да правят млечни продукти по стари рецепти и да поддържат живи родопските традиции.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

На 1125 м надморска височина в Родопите в района на Девин се намира тяхната семейна ферма "Кехайови", където отглеждат 300 бройки от породата Среднородопска овца, 40 Каракачански коне и десетина крави Жарсе. Те са почти целогодишно на паша, като повечето от хилядата декара земя са наети.

Тяхната къща за гости е добре позната в околността. Идват много семейства с деца, които искат да се запознаят с животните и работата във фермата. Мариана им показва различните породи, как се доят, как се прави сирене. И всичко това на фона на тишината, която се разкъсва единствено от мелодията на птичките.

В каква сфера работихте, преди да се посветите на животновъдството?


Десет години държахме кръчма под наем в град Девин. Но мъжът ми е израснал с животни, затова през 2003 г. решихме да купим няколко бройки и да започнем нов бизнес.

Лесно ли Ви беше да направите тази крачка?


Не. Всичко постигнахме с цената на кредити. Купихме животни, сгради на бившето ТКЗС, трактори втори ръка. Самият обор беше само на дувар. Направихме навес, сеновал, покрив. Къщата беше само две стаи – изцяло я ремонтирахме и разширихме. Поставихме соларни панели за ток, а вода докарахме от 4 км.

С какви инвестиции сте изградили мандрата?


С изцяло собствени. Регистрирани сме по Наредба 26 от 4 години. Правим бяло саламурено сирене от краве и овче мляко, кашкавал и кисело мляко, както и Брънза – популярно родопско сирене. От доста години хората ни познават и нямаме проблем с реализацията. Зареждаме магазини в града, туристите ни знаят, по хотелите има наши брошури.

Къде усещате най-голяма тежест с повишаването на разходите?


Основно перо при нас са горивата. С камион докарваме фуражи за животните. Освен това всеки ден слизаме в града, за да караме продукция. Тежи ни и това, че няма работна ръка. В стопанството сме заети аз, съпругът ми, големият ни син Андрей и двама човека на договор. Трудно можем да се справим сами, а хора трудно се намират.

Въпреки че сте намалили овцете със 100 бройки продължавате напред. Какво Ви мотивира?


Най-приятно е, когато видим доволни клиенти. Когато закупят и харесат продуктите ни. Когато кажат, че имаме уникално място и престоят им е приятен. Това ни доставя удоволствие. Радвам се също, че големият ни син продължава по нашите стъпки, но в месодайно направление. Той завърши за зооинженер в Аграрния университет в Пловдив и вече има 30 крави от породата Абърдийн Ангъс.