Катерина Димитрова е дъщеря на Димитър Николов – известен агроном в Бургаско. Наследила е от него любовта към земята и природата. Завършила Английска гимназия и изучавала „Финанси“ в университета, днес младата дама се е посветила на биологичното земеделие.

Дамите в селското стопанство

На 160 дка в района на град Айтос Катерина отглежда лозя и череши. Залага на стари насажденията от мускат и памид и няма търпение да започнат да плододават новите от мерло, рубин, совиньон блан и шардоне.

Как избрахте да се занимавате със селско стопанство?
Насочих се конкретно към биологично производство, иначе не бих се занимавала със земеделие. Имам спомен как баща ми забраняваше да пръскат черешите край пътя, защото хората спират и берат, а не знаят, че са в карантинен период. В Подбалкана е най-хубавият климат за органично земеделие. При него обаче плододаването трябва да е ниско, иначе нещата не могат да се случат. 

Какъв добър пример сте взели от баща си?
Баща ми беше агроном, който постоянно обикаляше насажденията. Няма как да си добър в растителността и да не ходиш на място. Така съм и аз. Опитвам се лично да контролирам всичко, за да мога да гарантирам изцяло екологичността. 

Има ли допирната точка между земеделието и финансите?
Разбира се. При биоземеделието има абсолютно много документация. Тук контролът е много голям.

Коя е най-приятната част във Вашата работа?
Винаги съм обичала природата. Откритите пространства, допирът с природата са нещо уникално. Отпочива си човек, разтоварва се. После живее и работи пълноценно. Обичам много и беритбата.

Това не е ли и най-трудната?
Няма нещо, което да е лесно. В земеделието, когато човек си върши работата, успява. Трудно се работи, но нещата се получават, стига да имаш визия.

Как сте успели да затворите цикъла на производство?
Със собствени инвестиции си направих винарна. Реално преработвам суровината от 4 години, но преди това правих биовино на ишлеме. Патентовах и собствена марка „Тракийски легенди“. 

Къде реализирате продукцията си?
В биомагазини в големите градове и на Фермерски пазар – Варна. Сега преговарям да изнасям биовино от тазгодишната реколта в ЕС и Япония.

Как се чувствате като дама в един доминиран от мъжете сектор?
И да чувствам, това на мен не ми се отразява. Мотивира ме още повече. Като жена успявам да систематизирам работата си, планирам и малко по малко нещата се получават.

Какво Ви мотивира да продължавате напред?
Аз имам мисия. Харесваm това, което правя. Mакар и бавно, правя го целенасочено.