Ирена Георгиева е потомствен агроном. В дългогодишната си работа със зеленчукопроизводители, овощари и лозари от всички райони на страната е натрупала богата съкровищница от опит, наблюдения и добри практики в правилното отглеждане на различни култури.

Дамите в селското стопанство

Като агроном-консултант във варненската фирма „Аграра“ всяка година Ирена помага на десетки фермери да постигнат високи резултати по най-щадящия за околната среда начин. Работата със земеделските производители й носи удовлетворение, мъдрост и силна мотивация за развитие.

- Как се насочихте към кариера в селското стопанство?

- Когато бях ученичка, казах на майка ми, че искам да стана лекар. Тя ме разубеди и каза: „По-добре агроном.“ Идея си нямах какво е това агроном, докато не отидох във Висшия селскостопански институт (ВСИ) – Пловдив.

Баща ми е от Благоевград, а майка ми е от Вълчедръм, Монтанско. Двамата са се срещнали някъде по средата – в София, в Селскостопанската академия. После стават агрономи на село и заживяват във Варна. Моето детство мина в центъра на Варна, в Морската градина и по селата, където работеха родителите ми. 

Завърших биологична паралелка в Математическата гимназия. Това ми даде висок старт за следването в Пловдив. В бившия ВСИ – сега е Аграрен университет – Пловдив, имах отличен успех. Сестра ми също е агроном, зет ми е агроном и сега племенникът ми учи за агроном.

Работя с реални производители – малки, по-големи. Те са зеленчукопроизводители, овощари, лозари. Някои отглеждат декоративни растения. Даваме консултации, продаваме препарати и гледаме да вървим напред.

- Какво ви амбицира в работата?

- Успехите на стопаните, успехите на нашите клиенти. Когато видим, че хората, с които работим, са доволни и са успели. Когато ни слушат, изпълняват и когато ни казват: „Имам нужда от теб. Ела, кажи, дай съвет какво да правя.“ Като видим резултатите, това ме амбицира.

- Някои смятат, че голяма част от селскостопанската продукция е претоварена с химия.

- Да, така е. Затова нашата фирма в момента активно внася биологични продукти. Те са по специална технология, която прави микронизация на хранителните елементи от растенията. Това са извлеци от водорасли, това са извлеци от леонардити, хуминови киселини.

Всичко това, включено в добре усвояеми препарати, много лесно се внасят в растенията. Служат за изхранване, предпазване на растенията и дават много добри резултати.

По този начин ние намаляваме и химията – когато препаратът се използва от една страна за изхранването, а от друга – за предпазването на растенията. Имаме и продукти, които не са препарати за растителна защита, но предпазват от болести и от вредители.

- На какво ви научи практиката?

- На дисциплина и на последователност. Научи ме на това винаги да търсим отговор на въпросите: Защо? Кога? Как? По кое време? Достатъчно ли съм добър? Искам да бъда по-добър.

- Имате много широк поглед върху аграрния сектор. Според вас кой проблем е ключов?

- Случва се млади хора да видят, че в селското стопанство могат да се изкарват пари, и се втурват към такъв бизнес. Нямат знанията, нямат опита. Идват при нас и питат. Но трябва да поискат пълноценния съвет, работата.

Към тези фермери трябва да има агрономи, които са знаещи, които да ги водят за ръка и стопаните да изпълняват това, което им се каже, за да получат желаните резултати. Не знам дали поради недостиг на финансиране, или поради незнание, но хората не наемат агрономи, а трябва да го правят. Такива са моите наблюдения.

- Какви са впечатленията Ви от образованието и подготовката на младите хора в сектора?

- Младите хора в сектора може би не са достатъчно нахъсани. Категорично те имат знанията. Категорична съм, защото ние също работим с млади колеги. Просто трябва да са малко по-амбициозни. Хубаво е да се работи с млади хора. Всъщност няма на кого друг да се опрем.

- Изкушавала ли ви е някога мисълта да направите собствена ферма и да започнете производство на селскостопанска продукция?

- Не. Амплоато ми е да работя плътно с хората, отблизо да ги консултирам. Честно: не съм се изкушавала да скоча в производството. Аз се чувствам най-силна като консултант. Като видя, че клиентите са доволни, че са щастливи, че действително нещата при тях се случват така, както са искали, това е най-голямото удовлетворение. А аз всяка година виждам това.

- Какво мислите за развитието на биологичното производство в нашата страна?

- Биопроизводството е изключително важно. Аз виждам все повече и повече хора, които са настроени да се занимават само с био. Да решиш „само био“ е малко залитане, но е хубаво, че младите хора, изобщо потребителите на крайния продукт имат изисквания.

Ние се стараем да отговорим на тези изисквания. Затова сега внасяме биологични препарати, консултираме клиентите, виждаме резултатите, препаратите работят – стига да ни слушат как точно да ги използват.

- Как виждате ситуацията в българското селско стопанство през следващите години?

- Ако изключим климатичните проблеми – само напред и нагоре. Промените ги виждам към по-добро. Но климатичният проблем е изключително голям. Тази година ни удари голямо безводие, трайни високи температури. Нека да е топло, но поне да има редовни дъждове.

- Смятате ли, че науката може да предложи противодействие на климатичните промени?

- Има начини. Оранжериите например борят градушките. На науката ще й се наложи да намери много бързо варианти за приспособяване, защото иначе няма оцеляване.

- Какво мислите за субсидиите в селското стопанство?

- Би трябвало да ги има. Те са за производството на храна. Всеки се храни. Можем без нови обувки, без много други неща, но не може да не сложим хляба на масата.Обръщайте се повече към агрономите, към Клуба на знаещите. Ние сме готови да помагаме.

- Имате огромен опит. Ако бяхте министър, какво бихте направили?

- Не бих станала министър. Може би бих била много по-близо до производителите. Винаги съм смятала, че ръката трябва да се сложи отвътре на ръкавицата, а не отвън. Когато научиш проблемите отвътре, тогава ще можеш да ги решиш и отвън.