Не е лесно да поемеш риска да зарежеш това, с което си се издържал години наред, и да превърнеш хобито си в професия. Точно така е направил Веселин, който през годините не забравя страстта си към пчелите и заменя гурбета в Америка с няколко пчелина в района на Димитровград.
В това свое начинание той увлича и съпругата си Кристина, която пък загърбва 12-годишния си стаж в отдел „Приходи“ към Община Димитровград. Работата с документи, клиенти и пари сега й помага в администрирането на семейната пчелна ферма „Валера“.
В момента семейство Тодорови успява да се издържа само с производството на мед – първо, защото работата е огромна като обем, второ, защото имат смели планове за увеличаване на броя на кошерите и затваряне на цикъла.
Всичко тръгна от съпруга ми. Още прадядо му е отглеждал пчели, баща му също имаше към десетина кошера. Неговият интерес към пчеларството е още от малък. Започна да чете литература, да гледа клипове в интернет. Малко по малко започнахме да увеличаваме кошерите. Сега вече наближават 500 броя. От 2015 г. съм регистриран земеделски производител.
Освен за документацията отговарям и за разфасовките на меда, етикиране и доставки до клиенти. През повечето време се справяме само двамата. В по-натоварените периоди помагат бащата и чичото на Веселин. По време на ваденето на меда наемаме още двама-трима човека, с които успяваме да се справим в рамките на 2-3 седмици.
Една голяма част продаваме на едро, а друга – на дребно чрез сайта, клиенти и магазинчета. През годините сме си изградили редовни клиенти. Цената на едро варира постоянно, сега е към 5 лв./кг, но за този огромен труд тя е твърде ниска. Затова искаме да затворим цикъла, като вече имаме одобрен проект за цех за преработка на пчелен мед. Имаме машина, с която правим крем-мед, към който могат да се добавят джинджифил, канела, какао, куркума. В цеха ще произвеждаме още тахани и масла от ядки.
Да, но може би на по-късен етап. Не сме ходили досега на фермерски пазари, но смятам, че е интересно. Мислим да се включим в онлайн платформа, която доставя фермерски продукти директно на работното място.
Удоволствие ми доставя контактът с клиентите и тяхната оценка, че продуктът е истински, натурален. На Веселин пък му е страшно приятно да работи по кошерите. Казва, че го зарежда да е навън, сред природата, и го успокоява. Той е намерил своето призвание.
Смело мога да кажа, че колкото и работа да имаме, психически сме спокойни. Преди работих на гише, с хора, имах началници – напрежението беше огромно. Единствено сега ми отнемат време и усилие документалните изисквания, които трябва да се спазват.
Да, но много малко. Преди си мислех, че пчеларството е сезонна работа, а то си има работа целогодишно. Сега гледаме да изкараме меда, след което, ако можем, да си откраднем седмица за почивка. През август започва новата пчеларска година – подхранване и третиране, манипулациите следват една след друга.
С децата ходим на басейн, разходка, къмпинг. Обичаме да обикаляме с караваната.
Каката е на 12 години и участва с разфасовката на меда, пълненето на бурканите, етикирането. Малкият е на 5 години, той още само наблюдава.
Искаме да увеличим кошерите двойно. Да си построим цеха в базата ни в село Брод, да го пуснем да работи. Към това сме се ориентирани в краткосрочен план.
;void(0);){kind=link}