Красива, издръжлива, с висока млечност – над стогодишната българска Плевенска черноглава овца е единствената съхранила се като комерсиална чистокръвна порода овце у нас, споделя д-р Димитър Георгиев, председател на Асоциацията на Плевенската черноглава овца.

Българските породи: Източнобалканска свиня (част 1)

За породата се смята, че е създадена в централната част на Северна България - в Плевенско, в резултат на народната селекция и е преходна форма между Цакел и Цигай.

Черноглавите овце са най-едрите местни овце в нашата страна.

По външни белези се отличават с височина и дължина на тялото, черна глава, големи уши, хоризонтално разположени. Коремът и краката не са покрити с рунна вълна, а с черни покривни косми.

Най-млечната местна овца у нас

Тя е не само красива, но и много благодатна за отглеждане заради своята висока адаптивност, издръжливост, плодовитост, ниска смъртност и генетични заложби за висока млечност.

 Д-р Димитър Георгиев: „Породата е в комбинирано направление – мляко и месо. Една от най-пригодените и адаптивни в страната. Отглежда се в равнинната и полупланинска част на страната до 600 м надморска височина.

Отличава се с добра млечност – лактационната млечност е между 180 и 210 литра, а дойната - от 80 до 120 литра.

Има прекрасно виме, пригодено за машинно доене, като достига 130 литра доилна млечност при машинно доене. При прилагане на съвременните технологии дойната млечност може да достигне 160 литра. Маслеността на млякото е 7,2% – стандартната по Българския държавен стандарт."

Идеалната овца за семейна ферма

Според експерта в такива стопанства Плевенската черноглава овца дава най-високи резултати. Отглежда се пасищно до късна есен, а през зимата - оборно. Няма опити при нас за целогодишно оборно отглеждане, защото не е и необходимо за тази порода, добавя председателят на Асоциацията.

Д-р Димитър Георгиев: „Част от фермерите я кръстосват с новите породи и това ще им изиграе лоша шега. Тя е типична порода за семейна ферма и това се показва от фермерите на асоциацията. Те получават най-висока плодовитост – 150-160 агнета от 100 овце.

Черноглавите овце имат и високо качество на месото, което им дава превес на пазара. Овцете майки тежат 50-60 кг, а кочовете - 80-100 кг. Вълната е смесена, полугруба. Вълнодобивът на овцете майки е 2,5-3,5 кг, а на кочовете - 4-4,5 кг. Руното е отворено, вълната е полугруба, бяла, еднородна, с дължина 12-15 см и рандеман 55% и нагоре. Породата се отличава и с ниска смъртност, разбира се, важен фактор е начинът на отглеждане и грижите към животните.

Смъртността при коластерното отбиване или след коластерния период, който се практикува при Асаф, Аваси, Лакон, средно е 6-7%, а при нашата порода, при традиционен начин на отглеждане, смъртността е между 2 и 3%, заявява д-р Георгиев.

Призната от специалистите

През 1925 г. е решено Плевенската черноглава овца да не се кръстосва повече с други породи, защото е достигнала и защитила оптимални резултати.

Д-р Димитър Георгиев: "Историята  на Плевенската черноглава овца започва от турско. През 1937 г. се учредява Съюз на овцевъдите със седалище в Плевен. До 90-те години породата се развиваше в много добри ферми от района на Хасково, Ихтиман (една от най-високите части, в които е показала завидни резултати), Добруджа, Варна, Бургас и др. 

Специалистът, който се занимава с изследване на овцевъдството у нас от 60 години, а от 2006 г. е председател на Асоциацията на Плевенската черноглава овца, говори с възхищение и тъга за този толкова скъп и свързан с историята ни подотрасъл.

Д-р Димитър Георгиев: „Имам възможност да живея в трите периода – Царска България, социалистическия строй и през демокрацията у нас. Като се обърна назад, всеки период си има своите особености. Между 1937 и 1942 г. овцевъдството е било в разцвета си – имало е не по-малко от 10-12 милиона овце, което през следващия период се постига някъде чак през 80-те години, когато овцете достигат до около 11 милиона. Над 1,2 милиона агнета годишно са изнасяни за Арабския свят. 

Сега овцете са под милион. Те намаляват из цяла Европа – малко във Великобритания, по-чувствително във Франция, но най-много е при нас и Румъния. 

Овцевъдството винаги е било важен подотрасъл. При освобождението на България от Османско владичество овцете са били повече от населението. От българските породи овце само Плевенската черноглава е комерсиална, а не автохтонна, но е на път и тя да стане."