Източнобалканската свиня дава изключително конкурентно предимство на българската държава. Това са думи на доктор от австрийско-френски произход, пристигнал тук преди години, започва разказа си за Агри.БГ Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканска свиня. 

Най-после: Платиха обезщетенията за Източнобалканските свине

Най-скъпото месо, което се предлага на пазара, е мраморирано жълъдово свинско. Това е най-висикия клас Иберико в Испания и Португалия, италианците и французите имат подобни породи. Унгарската мангалица също може да се причисли към тази група.

„Нашата Източнобалканска свиня е по-стара от иберийското прасе, отглежда се по по-хуманен начин, на по-широко, не се слагат халки на зурлите на свинете и т.н. Това можеше да е изключителна емблема на страната ни на пазара за месо и за агротуризъм", убедена е Донева, но в думите ѝ има тъга, защото популацията на уникалната местна порода застрашително намалява и заплахата от пълното ѝ изчезване при поредната вълна от Африканска чума по свинете (АЧС) е напълно реалистична.

Преди да разкажем за настоящите проблеми на това специфично свиневъдство и нужните според бранша мерки за спасяването на породата, както и полезни практики и примери от европейското свиневъдство и месопроизводство, в тази първа част, посветена на древната порода, ще си припомним нейната история, уникалните характеристики и специфики, както и конкурентните ѝ качества за отглеждане.

Единствената запазена към днешна дата аборигенна порода свине в България

Тя е възникнала като естествен подбор и с минимална човешка намеса във времето. Различни теории ѝ приписват поява по нашите земи още преди 2500 години с гръцките колонизатори, заселили се по черноморския бряг или дошли с прабългарите от Кавказките планини. Както и да се е появила, тази свиня се превръща през вековете в основен поминък на населението основно в Източна България. През изминалото хилядолетие най-голяма популация на породата е отчетена до 1952 г., когато е съставлявала над 65% от броя на свинете в този регион. С национализирането на производството и индустриализацията обаче броят им рязко намалява. Преди навлизането на Африканската чума в страната ни по данни на Асоциацията става дума за едва 3000 животни.

Отглеждана днес само в 14 общини на Шумен, Варна и Бургас

Породата обитава широколистните горски терени на Източната част на Стара планина, Странджа и Сакар с надморска височина от 5 до 390 м. Източнобалканската свиня е напълно пригодена към местните климатични условия в България, много лесно приспособима е и крайно издръжлива. Дори големи температурни амплитуди не оказват влияние върху развитието и здравето на животните. 

Изключително устойчиви на болести гени

Това отличава тази полудива свиня от добре познатите индустриални породи. Тъмната пигментация на кожата ги пази от слънчеви изгаряния през лятото, а дългата остра четина и сланината – от измръзване през зимата. 

Най-старата и опитна женска е водач на стадото

То може да измине до 30 км на ден, особено когато им се налага да си подсигурят храна. Съотношението на мъжки и женски екземпляри в стадото е приблизително 50:50. Стадното чувство е много силно развито - не пускат до своето стадо животни от други стада или на други видове, като се придържат към избраната територия. Менюто на животните включва билкови треви, гъби, кореноплодни, горски плодове, земни червеи, охлюви, а от есента до пролетта най-ценната за тях храна са жълъдите. 

Източнобалканската свиня е средна на ръст и живее свободно около 15 години 

Завършва своя растеж на около 3-годишна възраст. Достига полова зрялост около 9-ия месец след раждането. Израснали, женските свине в развъдна кондиция тежат 60-70 кг, а нерезите (мъжките) – около 80-90 кг.

При угоено състояние свинете достигат 100-130 кг живо тегло.

В първите месеци след раждането е желателно малките прасенца да се подхранват от стопанина за оптимално развитие. Изключение правят периодите на изобилна паша. Подхранването, ако такова се налага, може да започне от 15-20-ия ден след раждането, за предпочитане със зърнени храни.

Източнобалканската свиня, подобно на дивата е къснозряла. Обикновено женските се опрасват (раждат) 2 пъти в годината – през пролетта и есента. При младите майки броят на приплодите е по-малък – между 4 и 6 родени прасенца, а при по-възрастните - поне 7-8. Ден-два преди раждането майките се отделят сами на скришно място. Раждането е желателно да стане без намесата на стопанина. До десетина дни след това свинята -майка се връща при стадото с прасенцата си. Кърми ги поне 2 месеца. Интензивността на растежа на прасетата от тази порода е позабавен.

Достигат оптимално живо тегло от около 100 кг за около 16-18 месеца в зависимост от количеството налична паша и от метеорологичните условия. При влажна есен, когато за свинете е по-лесно да ровят и да си набавят корени на растения за храна, наддават по-бързо и по-лесно трупат мазнини. 

Мраморното месо – най-скъпото на пазара

Нарича се така, защото е прошарено като мрамор, богато на интрамускулни мазнини - тънки мастни влакна, втъкани в мускулите. Това са мазнините, които придават на месото специфичната му богата текстура и част от аромата му. Поради това, че животните от породата се движат доста, месото е с различни вкусови качества от познатото ни от супермаркетите. Цветът му е характерен, осезаемо по-тъмен, с керемиден оттенък. 

Животните от породата спадат към сланинния тип (образуват значително количество сланина в коремната част). Сланината е доброкачествена с едрозърнеста структура и се е използвала като основен продукт за производство на местни деликатеси. Гръбната сланина остава зърнеста и при по-високи температури, може да се използва без допълнителни консерванти и втвърдители при производството на качествени колбаси. Със сравнително ниска точка на топене е и с много висока точка на самозапалване.

​В тъканните липиди при дивите животни, както и при пасищно отглежданите домашни се съдържат повече Омега-3 мастни киселини в сравнение със съвременните породи и хибриди свине.

В месото на Източнобалканските свине нивото на полиненаситените мастни киселини е с 4 - 6% по-високо, което прави породата изключително подходяща за производство на диетично месни продукти, отговарящи на стандартите за здравословно хранене.

Всичко е чудесно, но породата е застрашена от изчезване 

Животните са все по-малко на брой, а заради АЧС съвсем ще се редуцират и ще са си генетично близки, което ще доведе до слаба селекция, твърди Донева. Ако не изчезнат напълно, ще са нужни десетилетия за  възстановяването им до устойчива популация, показва световната практика.

Радостина Донева: „Живеейки на затворено, те не се развиват нормално, не наддават нормално, не раждат нормално. Досегашните пасищни стопанства нямат отделени боксове за по 2-3 животни. Говорим за стада от по 200 свине - те няма как да се отделят."

По думите ѝ цялата отговорност е прехвърлена на стопаните, които не са в състояние да отговорят дългосрочно на изискванията. Затварянето на животните ги спаси във времето, но по този начин отслаби имунната им система.

Друг риск за изчезването на популацията е, че при наличие на АЧС се налага евтаназия на цялото стадо , дори да има статистическа възможност за  спасяването на определен брой преживели животни - около 2-5 %.

"Моите очаквания са, за жалост, много трудно да спасим някакви животни, това ще е някакво чудо", тъжно констатира браншовият представител.

Но световната история помни не един случай, в който определен вид е изправен пред изчезване, а държавите не само са си взели поука, но и са развили полезни политики за опазването и развитието на дадена порода. Как това може да се случи и у нас, какви са европейските примери, които можем да приложим, и какво спешно трябва да се направи, ще разберете в следващата част, посветена на породата Източнобалканска свиня. Очаквайте скоро.

Източник на информация: http://www.arsis-bg.org/#/breed