Провокирани от приетото на 29 април 2019 г. Постановление на министерския съвет за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021 - 2027 г. решихме да проверим как се вземат решенията по отношение на сегашната Програма за развитие на селските райони (ПРСР).

AgriАнализ: Има ли смисъл да пишем закони, които не се спазват?

Основната цел на нейния бюджет, който е в размер на близо 3 милиарда евро, е да подпомага земеделските производители и селските райони, където те живеят и се трудят.


Съгласно европейското законодателство, към всяка една програма за развитие на селските райони трябва да се създаде т. нар. Комитет за мониторинг или Комитет за наблюдение. Този орган е един от най-важните, свързани с управлението на ПРСР. 


Пример - ако Управляващият орган на програмата – министерството на земеделието, желае да стартира прием, по която и да е от мерките, това може да стане единствено и само след като Комитета за мониторинг одобри критериите за подбор и оценка.

Независимо от постигнатите по време на заседанията на различните тематични работни групи договорености, бъдещият прием ще бъде проведен по правилата, които комитета одобри. Друг подобен пример е изискването преди Управляващият орган да изпрати в Брюксел поредното предложение за изменение на ПРСР, то да бъде представено и разгледано от този комитет.


Заради важността на функционирането му, е любопитно да се обърне внимание на това какъв е неговият състав, как е определен той и по какъв начин може да бъде променян.

Да се върнем на това, че комитетът не е прищявка на България, а изискване, заложено в европейското законодателство. 

Според него в състава на тези комитети задължителни трябва да влизат представители на държавната администрация и представители на различните организации, имащи отношение към съответната програма. Това най-общо включва икономическите и социалните партньори и всички останали, имащи отношение към програмите организации, представляващи гражданското общество. 

За целите на националните специфики на държавите-членки, регламентът им дава свобода сами да определят конкретните параметри на всеки един комитет. Единственото изискване по отношение на партньорите е те да бъдат включвани в съставите на комитета по наблюдение на база прозрачни процеси. И последното, което европейското законодателство определя, е, че всеки един от членовете може да има право на глас.

В България правилата за създаването на различните комитети, сред които е и Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г., се определят на национално ниво с Постановление на министерски съвет № 79 от 10 април 2014 г. 

Справка по отношение на това постановление показва, че през петте години досега то е изменяно и допълвано над десет пъти, като последната промяна е от август 2018 г. Причините за тези изменения и допълнения са различни, но всички те са направени благодарение на гъвкавостта по отношение на формирането на национални правила, които Регламент 1303 от 2013 г. предоставя на всички национални администрации. 

Според чл.12 от постановлението, всеки от Комитетите по наблюдение (вкл. Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г.) се състои от председател и членове. Дотук всичко изцяло отговаря на изискванията на европейското законодателство. В същата разпоредба министерският съвет обаче решава да въведе още една  допълнителна категория – наблюдатели.

Съвсем съзнателно след думата „категория” не добавяме „участници”, защото тази нова категория лица не са членове на комитета. Те не участват в процеса на вземане на решения – право на глас имат само председателят и членовете. Наблюдателите не участват в процеса на вземане на решения. Те имат единствено право на т. нар. „съвещателен глас”, който според тълковните речници е „правото да изкажеш собствено мнение, с цел да дадеш съвет“. Нищо повече.

Първоначалният състав на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г. е част от самата програма и е посочен поименно в Приложение 6 към нея. Много е трудно да бъде установено обаче как съставът на комитета е променян.

Въпреки че и според българското, и според европейското законодателство, всичко, свързано с Комитетите по наблюдение трябва да бъде публично, на електронната страница на агроминистерството липсват заповедта, с които според Постановление на министерския съвет 79, министърът на земеделието е определил поименно състава, а също и критериите, на база на които са определени членовете и наблюдателите. Липсват и заповедите, с които съставът е изменян. Освен това, последната публикувана актуализация на състава е  направена през август 2018-а година.

Направихме си труда да разгледаме този списък. Председател на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г. с право на глас е зам.-министърът на земеделието, храните и горите Лозана Василева. Членовете на комитета, които имат право на глас са общо 63-ма. Заедно с председателя  стават 64. 

От тях:
    -  34 са представители на държавната администрация (различните министерства, дирекции в министерския съвет, фонд „Земеделие“, Агенцията по горите, Агенцията по храните, Комисия за защита от дискриминация, Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси);
    -  17 са представители на различни неправителствени организации, фондации, местни инициативни групи (МИГ), Българската академия на науките (БАН), работодателски и синдикални организации;
    -  4-ма областни управители;
    -  3-ма кметове;
    -  5 сдружения, представляващи земеделски производители.

Реално от общо 64 имащи право на глас в Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г., едва 5 негови членове представляват земеделските производители, за които е предназначена тази програма. 

Това са: Национална асоциация на младите фермери в България; Асоциация за развъждане на породата Ил Дьо Франс; Национална браншова организация „Български пчеларски съюз”; Асоциация на индустриалното свиневъдство в България; Българска национална асоциация за развитие на биволовъдството. 

В математическо изражение – това са 7 процента от имащите право на глас участници в комитета. 
За сравнение държавната администрация (без кметове и областни управители) има 54 процента представителство, а като прибавим и тях се оказва, че те имат 41 гласа от общо 64. 


Когато не може да се постигне единодушие, тогава решенията се вземат  с мнозинство от две трети от присъстващите. Това означава, че ако присъстват всички членове, само 2 гласа делят държавната администрация от пълния контрол. 


Сред членовете с право на глас са и Албена Симеонова, като представител на Фондация за околна среда и земеделие, Явор Гечев, като представител на Асоциация на индустриалния капитал в България и Венцислав Върбанов, като представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

По отношение на наблюдателите с право на съвещателен глас, статистиката е доста по-различна. Общият брой наблюдатели е 19, от които само 4 са представители на държавната администрация.

Останалите 15 наблюдатели са представители на основните земеделски и преработвателни асоциации – Националната асоциация на зърнопроизводителите, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Националната лозаро-винарска камара, Съюзът на птицевъдите, Националната асоциация на млекопреработвателите, Асоциацията на земеделските производители в България и др.